На 3 октомври 1955 г. моторният кораб „Жойита“ напуска пристанището Апия в Западна Самоа. Предстои му пътуване до островите Токелау, което обикновено се извършва за около два дни. На борда има общо 25 души — екипаж и пътници. Освен хора корабът превозва товари и доставки, предназначени за островите в Тихия океан.
Скоро става ясно, че „Жойита“ не е пристигнала. Започва издирване по море и въздух, но не се намират следи от плавателния съд. В продължение на седмици близките на изчезналите и местните власти не знаят дали корабът е потънал, отклонил се е от курса или е претърпял друга авария.
На 10 ноември 1955 г. корабът е открит северно от Фиджи. Той се носи по водата, наклонен на една страна и частично наводнен. На борда обаче няма нито един от двадесет и петимата души. Състоянието му показва, че е преживял сериозен инцидент, но не дава сигурен отговор каква е била последователността на събитията.
Техническите проверки откриват проблеми с оборудването, включително повреди, които биха могли да допуснат проникване на вода. Специалистите разглеждат и въпроса защо хората са могли да решат да напуснат кораба, ако той все още е запазвал достатъчна плавателност. Наличието на авария не доказва какво точно се е случило с пътниците и екипажа.
През 1956 г. се провежда официално разследване, което събира показания, документи и техническа информация. Въпреки продължителните проверки не е установена съдбата на двадесет и петимата изчезнали. По-късно се появяват различни версии, но нито една не може да се представи като окончателно доказана.
Случаят „Жойита“ се помни заради необичайното съчетание на две обстоятелства: корабът е намерен, но всички хора липсват. Архивите на Националната библиотека на Нова Зеландия съхраняват материали от разследването, които позволяват трагедията да се разглежда като реален морски инцидент с неразрешени въпроси, а не като сензационен разказ без документи.
Коментари