През 1986 г. японският водолаз Кихачиро Аратаке търси нови места за наблюдение на акули чук край остров Йонагуни, недалеч от Тайван. Вместо очакваната гледка той открива огромно подводно скално образувание, изпълнено с плоски площадки, отвесни стени и ръбове, които напомнят стъпала. Обектът става известен като „Монумента Йонагуни“ и скоро привлича интереса на изследователи и водолази.

На подводните снимки някои тераси изглеждат така, сякаш са изсечени с инструменти. Това поражда хипотезата, че под морето се намира потънало древно съоръжение. Самият външен вид обаче не доказва човешки произход. Геологът Робърт Шох лично посещава мястото и заключава, че то е предимно естествено образувание. Той отбелязва, че скалите се разцепват по естествени хоризонтални и вертикални плоскости, което може да създава изключително правилни форми.

Геоложки изследвания на сушата на Йонагуни показват, че там са широко разпространени пясъчници, скални пластове, разломи и пукнатини. Те могат да създават необичайни геометрични форми, без да е необходима човешка намеса. Някои специалисти допускат възможността древни хора да са променяли отделни участъци, но това остава хипотеза. Няма общоприето доказателство за съществуването на потънал град или гигантска подводна пирамида.

Загадката е интересна именно защото прави очевиден един капан на възприятията: позната геометрична форма може да ни напомня за архитектура, дори когато има природен произход. Снимката към статията е на реалните каменни тераси край Йонагуни, направена през май 2013 г. от водолаза и фотограф Melkov. Тя не показва мига на откриването през 1986 г. и не представлява доказателство за древна цивилизация.

Снимка: Melkov.