Мовиле: пещерата, в която животът съществува без слънчева светлина

През 1986 г. по време на геоложки проучвания край Мангалия в Румъния е открита пещера, която се оказва едно от най-интересните места за биолозите. Обектът получава името Мовиле. Въпреки близостта си до Черно море, той дълго време е останал почти изолиран от повърхността и е съхранил екосистема, чиито основни източници на енергия са различни от тези в познатите надземни местообитания.

Входът е установен при изкопни и геоложки работи. Изследванията показват подземни проходи, влажни участъци и води с необичаен химичен състав. Сред основните характеристики са присъствието на сероводород и метан, както и сравнително ниското съдържание на кислород в някои въздушни пространства. За хората подобна среда е трудна и потенциално опасна, но за определени микроорганизми тя предлага необходимите вещества за живот.

В повечето екосистеми на Земята първичната продукция започва със слънчевата енергия. Растенията и фотосинтезиращите организми я използват, за да създават органични вещества, които после се пренасят по хранителните вериги. В Мовиле основата е различна. Микроорганизми получават енергия от химични реакции с веществата в подземните води и образуват органична материя без участие на слънчева светлина.

Върху тези микробни общности се развиват сложни хранителни взаимоотношения. Изследователите установяват десетки видове безгръбначни, сред които водни и сухоземни ракообразни, паяци, многоножки и други пещерни животни. Значителна част от установените видове са ендемични, което означава, че са известни само от тази система или близките ѝ подземни води.

Изключителната изолация е ключ към особеностите на пещерата, но не означава, че всяко животно е живяло непроменено там милиони години. Животинските общности са резултат от еволюционни процеси и различни периоди на заселване и адаптация. Някои обитатели са слепи или имат други характеристики, типични за живота в постоянна тъмнина.

Учените разглеждат Мовиле като важен естествен модел за изследване на хемосинтезата и устойчивостта на живота. Заради крехкото равновесие на тази среда достъпът е строго ограничен. Откритието показва, че дори в близост до нас могат да съществуват почти непознати биологични светове, чието функциониране е основано на химията, а не на светлината.