През 2001 г. в Тихия океан се случва забележително биологично откритие. Изследователи намират живи екземпляри от голямо безкрило насекомо на Болс Пирамид — изключително стръмен скалист остров, разположен недалеч от австралийския остров Лорд Хау. Видът е бил смятан за изчезнал в продължение на десетилетия, така че появата му на толкова трудно достъпно място изненадва специалистите.

Насекомото се нарича Dryococelus australis и някога е било част от животинския свят на Лорд Хау. През 1918 г. на острова пристигат черни плъхове, които се превръщат в сериозна заплаха за местните безгръбначни и птици. Голямото, бавно и нелетящо насекомо е особено уязвимо. След няколко десетилетия видът вече не е откриван на основния остров и постепенно започва да се приема за изчезнал.

На около 23 километра от Лорд Хау се извисява Болс Пирамид — остатък от древен вулкан, чиито стръмни скални стени на пръв поглед изглеждат неподходящи за живот. Въпреки това на малък участък има растителност, достатъчна за укритие и храна. Именно там през 2001 г. са намерени оцелели насекоми. Те са пример за това как малка изолирана популация може да остане незабелязана десетилетия наред.

Възрастните Dryococelus australis достигат около 12 сантиметра дължина. Те нямат крила и са най-активни през нощта, когато излизат да се хранят с листа. През деня обикновено се крият. Поради сравнително голямото си и плътно тяло видът понякога е наричан и дървесен омар, макар, разбира се, да няма родство с морските омари.

Откритието дава възможност за спасителна програма. През 2003 г. Мелбърнският зоопарк започва отглеждане и размножаване на насекомите в контролирани условия. Създаването на резервна популация намалява риска видът да бъде загубен при случайно събитие на малката скала. Премахването на инвазивните гризачи от Лорд Хау отваря възможности за бъдещо възстановяване на естественото му местообитание.

Историята на това насекомо не е доказателство, че изчезналите видове лесно се завръщат. Тя показва колко трудно е понякога да бъдат изследвани изолирани територии и колко решаваща може да бъде една малка оцеляла популация. Видът продължава да е критично застрашен и изисква постоянни усилия за опазване.

Снимка корица: John Obadiah Westwood.