В средата на XIX век раждането в болница понякога е по-опасно от раждането у дома. Във Виенската обща болница съществуват две родилни клиники. В едната работят лекари и студенти по медицина, а в другата основно акушерки.

Разликата в смъртността е стряскаща.

Между 1841 и 1846 г. средната смъртност в първата клиника е около 9,9%, докато във втората е около 3,4%. През отделни периоди положението е още по-тежко. Жените във Виена знаят за разликата и някои буквално молят да не бъдат приемани в отделението на лекарите.

Един от лекарите там е Игнац Земелвайс, роден през 1818 г. в Буда, днешна част от Будапеща.

Той започва систематично да търси причината. Двете клиники се намират в една и съща болница, пациентките са от сходни групи, а условията не изглеждат достатъчно различни, за да обяснят огромната разлика.

Ключът идва през 1847 г., когато неговият колега и приятел Якоб Колечка се порязва с инструмент по време на аутопсия и умира от тежка инфекция. Земелвайс забелязва, че измененията при тялото му приличат поразително на тези при жените, починали от родилна треска.

Тогава той вижда връзката.

Лекарите и студентите често извършват аутопсии, а след това отиват директно в родилното отделение. По онова време ръкавиците и съвременната дезинфекция не съществуват, а причината за инфекциозните заболявания все още не е разбрана. Земелвайс предполага, че по ръцете им се пренася някаква „трупна материя“, която заразява жените.

Той още не знае за бактериите. Но практически е стигнал до правилния механизъм десетилетия преди микробната теория да стане общоприета.

От 18% смъртност до около 1%

През май 1847 г. Земелвайс нарежда на лекарите и студентите да измиват и дезинфекцират ръцете си с разтвор на хлорна вар преди контакт с пациентките.

Резултатът е почти незабавен.

През април 1847 г. смъртността в клиниката достига 18,3%. След въвеждането на процедурата тя спада до 2,2% през юни, 1,2% през юли и 1,9% през август. През 1848 г. годишната смъртност е около 1,27%.

С други думи, една сравнително проста промяна спасява огромен брой животи.

Но вместо откритието веднага да бъде прието, Земелвайс среща съпротива.

Причините са няколко. По онова време влиятелната теория за заболяванията е свързана с т.нар. миазми – вредни изпарения и „лош въздух“. Твърдението, че самите лекари пренасят смъртоносна зараза от труповете към собствените си пациентки, влиза в пряк конфликт с медицинските представи на епохата.

Историята обаче често се разказва прекалено опростено. Не всички лекари отказват метода му, а изследвания на данните от Виенската болница показват, че ниската смъртност се запазва известно време и след напускането му, което предполага, че дезинфекцията вероятно е продължила да се използва. Съпротивата срещу Земелвайс включва и академически конфликти, начина, по който представя теорията си, и забавянето на подробното ѝ публикуване.

През 1850 г. той напуска Виена и се връща в Унгария, където отново прилага методите си и постига ниска смъртност. Едва през 1861 г. публикува големия си труд за причините и предотвратяването на родилната треска. Дотогава спорът вече е станал изключително личен и Земелвайс публично обвинява някои от противниците си, че с отказа си да приемат метода му носят отговорност за смъртта на пациентки.

Последните години от живота му са трагични. През 1865 г. поведението и психическото му състояние видимо се влошават и близките му го отвеждат във виенска психиатрична институция. Причината за това влошаване и днес е предмет на спор – предлагани са различни медицински обяснения и нито едно не е доказано окончателно.

Затова популярната фраза, че Земелвайс е бил „обявен за луд, защото карал лекарите да си мият ръцете“, не е исторически точна. Той действително е бил осмиван и отхвърлян за идеите си, а години по-късно е настанен в психиатрична институция, но няма основание тези две събития да бъдат сведени до проста причинно-следствена връзка.

Само около две седмици след приемането си Земелвайс умира на 13 август 1865 г., едва на 47 години. Съвременни изследвания на историческите и аутопсионните документи сочат, че вероятно е получил тежки наранявания при опит да се съпротивлява на персонала и е починал от последвала инфекция и сепсис.

Иронията е жестока: човекът, който посвещава кариерата си на борбата със смъртоносните инфекции, вероятно сам умира от такава.

Само няколко десетилетия по-късно развитието на микробната теория дава научната основа, която приживе му липсва. Днес Земелвайс е известен като „Спасителя на майките“, а идеята, за която се е борил – че чистите ръце могат да прекъснат разпространението на инфекция – е един от фундаментите на съвременната медицина.