През 1989 година младият орнитолог Джак Дъмбакър опъва фини мрежи в гъстата джунгла на Нова Гвинея, за да изследва местните видове. В една от мрежите се заплита двуцветен питохуй – красива птица с ярко оранжево коремче и черна глава. Докато се опитва да я освободи, птицата го одрасква по ръката. Инстинктивно, ученият пъха пръста си в устата, за да спре кръвта.

Миг по-късно устните и езикът му започват да горят, а след това напълно изтръпват. Без да подозира, той току-що е направил едно от най-големите открития в съвременната зоология. Той е открил първата документирана отровна птица на планетата.

Отровата на смъртоносната жаба

До този момент науката смята, че отровните гръбначни животни са предимно змии, жаби и риби. Птиците са смятани за напълно безопасни при допир. Питохуят обаче крие в перата и кожата си невротоксин, който е добре познат на учените от съвсем друг континент.

Става въпрос за батрахотоксин – абсолютно същата субстанция, която се съдържа в кожата на златната отровна жаба от Колумбия (най-смъртоносната жаба на Земята). Тази отрова атакува нервната система мигновено. Тя кара мускулите да се съкращават неконтролируемо и в големи дози води до спиране на сърцето. При птицата концентрацията е по-малка, но напълно достатъчна, за да предизвика силно парене, кихане, парализа на устните и сериозно изтръпване при всеки, който дръзне да я погали.

Диета за неуязвимост

Най-големият парадокс при питохуя е, че той не се ражда отровен. Тялото му не произвежда токсина самостоятелно. Птицата го "краде" от храната си.

В джунглите на Нова Гвинея живее специфичен вид малки бръмбари (от род Choresine), чиито тела са пълни с батрахотоксин. Повечето хищници избягват тези насекоми на всяка цена. Питохуят обаче е еволюирал така, че е напълно имунизиран срещу отровата им. Той ги поглъща в огромни количества и вместо да умре, организмът му извлича токсина и го "изпотява" директно в кожата и перата. Така птицата превръща собственото си тяло в отровен щит.

Птицата боклук

Докато западните учени са шокирани от откритието през 1989 г., местните племена в Нова Гвинея са знаели тайната на питохуя от хилядолетия. На техния език животното често е наричано "птицата боклук".

Причината е много проста – тя не става за ядене. Ако я сготвите без изключително внимателно отстраняване на кожата и перата, месото ѝ е изключително горчиво и предизвиква тежко гадене и изтръпване на гърлото. Този лош вкус е перфектната защитна стратегия. Змиите, ястребите и дори хората знаят, че тази птица просто трябва да бъде оставена на мира.

Питохуят ни показва една гениална природна стратегия за оцеляване – когато не си достатъчно голям или бърз, за да избягаш от враговете си, просто се превърни в нещо, което никой не иска да докосне.