Acanthaspis petax е вид хищна дървеница от семейство Reduviidae, срещана в района около езерото Виктория в Източна Африка. Подобно на други представители на семейството, тя разполага с твърдо хоботче, с което пробива тялото на жертвата. Чрез него вкарва слюнка и храносмилателни вещества, които обездвижват плячката и разграждат меките ѝ тъкани, след което изсмуква получената течност.

Основна част от храната ѝ са мравките. След храненето обаче младото насекомо не изоставя празната хитинова обвивка. То я прикрепя към гърба си и постепенно добавя нови останки. Така се образува голяма, неравна купчина, която изследователите описват като „маска“ или „раница“. Понякога върху едно насекомо могат да бъдат натрупани около 20 мравешки тела, свързани със собствено лепкаво вещество.

Това поведение е характерно най-вече за нимфите — младите стадии, преди насекомото да достигне зрялата си форма. Те могат първо да покрият тялото си с фини частици почва, пясък и прах, а след това да поставят върху гърба си по-едри предмети: растителни части и празни обвивки на уловени насекоми. Подобна стратегия е наблюдавана и при други хищни дървеници от родовете Acanthaspis и Paredocla.

На пръв поглед купчината от тела изглежда по-скоро като товар, който би направил насекомото по-видимо и по-бавно. Затова дълго време не е било ясно каква точно полза носи. Една от ранните идеи е, че останките прикриват миризмата на хищната дървеница и ѝ помагат да се приближи до мравките. Друга предполага, че неправилният силует просто я прави трудна за разпознаване.

Най-добре изследваната функция е защитата от скачащи паяци. Те са активни ловци с много добро зрение и разчитат основно на визуалното разпознаване на плячката. През 2007 година учените Робърт Джаксън и Саймън Полард провеждат експерименти с Acanthaspis petax и три вида скачащи паяци от района на езерото Виктория. На паяците са показани както насекоми с непокътната „раница“, така и такива, от които тя е премахната.

Резултатите са категорични: паяците реагират хищнически значително по-често към дървениците без маскировка. Според популярното представяне на изследването „голите“ насекоми били нападани приблизително десет пъти по-често от онези, които носели мравешките останки. Сходен ефект бил отчетен и когато учените използвали неподвижни образци, което показва, че причината не е само в различното им поведение или движение.

Изследването обаче не доказва, че дървеницата се слива с фона като обикновено камуфлирано животно. Напротив — купчината върху гърба може да я прави дори по-забележима. По-вероятно е телата да променят формата ѝ толкова силно, че паякът вижда обекта, но не го разпознава като подходяща плячка. Възможно е натрупаните мравки да изглеждат и като малка група живи мравки, които повечето паяци предпочитат да избягват заради способността им да се защитават колективно. Това остава правдоподобна хипотеза, а не напълно доказано обяснение.

Твърдението, че „раницата“ служи и за прикриване на миризмата, също не е потвърдено убедително. Празните обвивки често са стари и вече са лишени от по-голямата част от тъканите си, затова не е ясно колко силен химически сигнал запазват. Наличните опити показват сигурна полза срещу хищници, ориентиращи се чрез зрението, но не позволяват същият извод автоматично да бъде приложен към всички възможни врагове или към самите мравки.

Макар снимките да изглеждат зловещо, поведението не е колекциониране на трофеи в човешкия смисъл. Празните тела са материал, който насекомото намира непосредствено след храненето и използва като защита. Това е пример за т.нар. декориращо поведение — животно поставя части от околната среда върху собственото си тяло и така променя начина, по който е възприемано от други видове.

Acanthaspis petax не става невидима. Вместо това тя затруднява хищника да разбере какво точно гледа. Маскировката не прикрива присъствието ѝ толкова, колкото самоличността ѝ — а за едно малко насекомо понякога това е напълно достатъчно.