Представете си поле, покрито с огромни тъмни камъни. Удряте един с чук и чувате обичайния глух звук. Удряте съседния — и той отговаря с ясен звън, напомнящ камбана или парче метал.

Това не е легенда. Такова място съществува в Ringing Rocks County Park в щата Пенсилвания, а местните власти дори описват парка като място с поле от камъни, които „звънят като камбани“, когато бъдат ударени с чук. Каменното поле заема около седем акра, или приблизително 2,8 хектара.

Самите камъни са изградени основно от диабаз — тъмна магмена скала. Историята им започва преди около 200 милиона години, когато магма прониква между по-старите скални пластове в района по време на геоложките процеси, свързани с разпадането на Пангея и отварянето на Атлантическия океан.

Много по-късно изветрянето и студеният климат през Плейстоцена оформят огромното поле от блокове. Геоложко изследване от 1982 г. свързва натрупването им с периглациални процеси — бавно движение на скалите и почвата при многократно замръзване и размразяване. Това е важно уточнение, защото каменното поле понякога погрешно се описва като оставено от ледник.

Но защо някои от тези камъни звучат така?

Най-интересното е, че не всички звънят.

Едно от обясненията, използвани от геолозите в Пенсилвания, е свързано с начина, по който външната част на диабаза се променя при изветряне. Минерали в повърхностния слой постепенно се преобразуват и разширяват, което създава напрежение във вътрешността на камъка. Това напрежение може да промени начина, по който скалата вибрира, когато бъде ударена.

Положението на камъка също има значение. Още ранни изследвания установяват, че свободно лежащ камък може да резонира много по-добре от почти идентичен блок, който е плътно заклещен между други камъни. Подобно на камбана, скалата трябва да може да вибрира.

Любопитното е, че металният звук не означава, че камъните са пълни с метал. Диабазът съдържа желязосъдържащи минерали, но самото наличие на желязо не е достатъчно обяснение за звъненето. По-вероятно е ефектът да се получава от комбинация между минералния състав, структурата на скалата, изветрянето, вътрешното напрежение и начина, по който конкретният камък е разположен. Пенсилванската геоложка служба именно затова описва явлението като резултат от сложен баланс на няколко условия, а не от една-единствена причина.

Има още един странен детайл — камъните, изложени на слънце в откритото поле, по-често притежават тази способност, докато сходни диабазови блокове в сенчестите части на гората обикновено не звучат по същия начин. Това подкрепя идеята, че микроклиматът и изветрянето имат съществена роля.

Така едно на пръв поглед обикновено каменно поле се превръща в своеобразен естествен музикален инструмент — при това създаден не от човек, а от милиони години геоложки процеси.

Ако попаднете на подобно място, без да знаете историята му, бихте ли повярвали, че звукът идва от обикновен камък?