На пръв поглед Megalopyge opercularis изглежда като едно от най-безобидните създания в природата. Тялото ѝ е покрито с дълги меки косъмчета в сиво, кафяво или златисто, главата почти не се вижда, а задният край образува нещо като пухкава опашка. Оттук идва и английското име puss caterpillar — външността напомня на мека котешка козина. В действителност обаче това е ларвата на southern flannel moth и се смята за една от най-силно жилещите гъсеници в Съединените щати.

Зрялата гъсеница е дълга едва около 2,5 сантиметра. Среща се главно в югоизточната част на САЩ — от Ню Джърси на юг до Флорида и на запад към Арканзас и Тексас. Храни се с листата на много дървета и храсти, включително дъбове и брястове. В някои райони има две отчетливи поколения годишно и случаите на контакт с хора се увеличават през определени периоди на лятото и есента.

Това, което изглежда като козина, всъщност крие две напълно различни структури. Дългите косъмчета са предимно безобидни. Под тях се намират по-къси, твърди отровни шипове. Те са свързани с система от клетки и канали, произвеждащи токсичен секрет. Когато човек притисне гъсеницата към кожата, шиповете могат да се забият в нея и да освободят отровата.

Затова технически гъсеницата не „хапе“, нито жили като оса. Тя е веномна — токсинът се въвежда механично чрез шиповете при контакт.

Реакцията може да започне почти незабавно. Характерна е силна пареща болка, която понякога се разпространява нагоре по целия крайник. Може да се появят зачервяване, оток и специфичен отпечатък върху кожата, съответстващ на разположението на шиповете. В анализ на 96 случая в Централен Тексас почти всички пострадали съобщават за локална болка, а повече от една четвърт описват интензивна болка, разпространяваща се извън мястото на контакта.

При някои хора симптомите не остават само върху кожата. Медицинската литература описва главоболие, гадене, повръщане, повишена температура, ускорен пулс и спадане на кръвното налягане. По-рядко са докладвани мускулни спазми, конвулсии и тежки алергични реакции. Реакцията зависи от количеството въведена отрова, мястото на контакта и индивидуалната чувствителност. По-големите ларви обикновено предизвикват по-силни реакции.

В Тексас гъсеницата често е наричана „asp“, макар да няма никаква връзка с отровните змии, носещи подобно име. Прякорът вероятно отразява просто репутацията ѝ на животно, което може да причини изненадващо силна болка. Имало е години, когато популациите стават толкова многочислени, че проблемът придобива почти обществен мащаб. Университетът на Флорида цитира исторически случаи, при които училища в Сан Антонио през 1923 г. и Галвестън през 1951 г. временно затварят заради ужилвания на деца.

Но най-интересното откритие идва много по-късно.

През 2023 г. учени подробно анализират отровата на Megalopyge opercularis и сродния вид Megalopyge crispata. Те установяват, че сред основните компоненти има големи белтъци, наречени мегализини. Те образуват пори в клетъчните мембрани и силно активират сетивните нервни клетки — една от причините болката да бъде толкова интензивна и продължителна.

Историята става още по-странна, когато изследователите проследяват еволюционния произход на тези белтъци.

Мегализините приличат на бактериални токсини от семейството на аеролизините. Генетичният анализ показва, че гените, от които произлизат, вероятно са попаднали в далечните предци на пеперудите и молците чрез хоризонтален генен трансфер от бактерии. Милиони години по-късно предците на тези гъсеници „преназначават“ същите белтъци като част от защитната си отровна система. Това не означава, че днешната гъсеница е заразена с бактерия — става дума за древно генетично събитие, което в крайна сметка е оставило следа в еволюцията на животното.

А възрастната форма изглежда почти толкова пухкава. След какавидирането от пашкула излиза малка южна фланелена нощенка с размах на крилата около 2,4–3,6 сантиметра. Тялото и крилата ѝ са покрити с гъсти жълтеникави и оранжеви люспи и косъмчета. Опасната репутация обаче се дължи основно на ларвния стадий.

Ако човек все пак докосне такава гъсеница, едно от първите препоръчвани действия е останалите микроскопични шипове да бъдат внимателно отстранени с лепяща лента, без мястото да се търка. След това кожата се измива със сапун и вода и може да се приложи студен компрес. При силна или нарастваща болка, значителен оток, повръщане, проблеми с дишането или друга тежка реакция е необходима медицинска помощ.

Puss caterpillar е добър пример защо външният вид в природата невинаги е надежден ориентир. Няма ярките предупредителни цветове на много други опасни животни, нито видими зъби или големи шипове. Напротив — изглежда точно като нещо, което дете би поискало да погали.

И именно под тази мека „козина“ се намира истинската защита.