Сутринта на 20 ноември 1980 г. Lake Peigneur изглежда като обикновено плитко сладководно езеро в южната част на Луизиана. Площта му е около 1300 акра, а дълбочината му достига едва около 3 метра. На повърхността има сондажна платформа, която търси нефт. Малко хора, които я гледат от брега, биха предположили, че на повече от 300 метра под тях се простира огромна система от тунели на действаща солна мина.

Платформата работи за Texaco чрез изпълнителя Wilson Brothers. Докато сондажът напредва, инструментът внезапно засяда на дълбочина около 374 метра. Екипът се опитва да го освободи, но скоро платформата започва да се накланя и се чуват необичайни шумове.

Работниците решават да я напуснат.

Това решение вероятно спасява живота им.

Свредлото е достигнало до солния купол под езерото и е пробило тавана на мината Diamond Crystal. Първоначално отворът не е огромен. Но веднага щом сладката вода започва да нахлува през него, тя разтваря солта и отворът бързо се разширява. Малкият пробив се превръща в гигантски подземен „сифон“.

На повърхността започва да се оформя водовъртеж.

После става все по-голям.

Сондажната платформа изчезва в него. След нея са повлечени шлепове, влекачи, товарна техника и дървета. Части от брега започват буквално да се свличат във водата. Общо 11 шлепа са погълнати, а около 65 акра земя край Jefferson Island изчезват или са сериозно разрушени.


Под земята положението е още по-страшно.

Около 50 миньори се намират в солния комплекс, когато водата започва да нахлува в галериите. Те разбират, че се случва нещо необичайно, и започват евакуация. Един след друг достигат до шахтата и излизат на повърхността.

Всички успяват.

Седемте работници от сондажната платформа също се измъкват. Въпреки мащаба на бедствието няма нито един загинал или дори официално съобщен ранен човек.

Но езерото продължава да изчезва.

Lake Peigneur е свързано чрез Delcambre Canal с водни пътища, достигащи до Мексиканския залив. Обикновено водата се оттича от езерото през канала.

Сега се случва обратното.

Когато нивото на езерото пада, течението на канала буквално сменя посоката си. Водата започва да се движи към огромната дупка и да се излива в нея. Така за кратко се образува водопад с височина около 45 метра, смятан за най-високия, появявал се в Луизиана.

Има дори момент, когато въздухът, изтласкан от запълващите се подземни галерии, изхвърля вода и кал нагоре. Огромният подземен комплекс постепенно се пълни, а сладката вода разтваря солта и предизвиква допълнителни срутвания.

Когато процесът се успокоява, старото Lake Peigneur вече на практика не съществува в предишния си вид.

Водата от посоката на Мексиканския залив постепенно запълва басейна отново. Девет от погълнатите единадесет шлепа по-късно изплуват обратно на повърхността, сякаш езерото ги връща.

Но новото езеро е съвсем различно.

Преди бедствието то е плитко и сладководно. След срутването на мината на места достига приблизително 60 метра дълбочина, а притокът на солена вода променя екосистемата му. В интернет често се среща твърдението, че езерото станало дълбоко 1300 фута, но данните на University of Louisiana посочват около 200 фута, или приблизително 60 метра.

Разследването и последвалите съдебни спорове се въртят около въпроса кой е виновен и дали позицията на сондажа е била определена неправилно. Texaco и Diamond Crystal взаимно си отправят обвинения, но в крайна сметка са постигнати огромни финансови споразумения. Според Louisiana Endowment for the Humanities Texaco плаща около 45 милиона долара на Diamond, а собствениците на засегнатите градини получават още около 12 милиона долара. Солният рудник повече не се връща към нормална работа.

Именно мащабът прави историята толкова невероятна. Не става дума за огромно земетресение, вулкан или природно бедствие.

Всичко започва с един сондаж на грешното място.

Отворът позволява на водата да достигне солта, солта започва да се разтваря, мината се срутва и за няколко часа цялото езеро се превръща в гигантска фуния.

А най-удивителната част остава фактът, че докато сондажни платформи, кораби и десетки акри земя изчезват под водата, всички хора успяват да се измъкнат живи.