През декември 2011 година две момичета се намират край оживена улица в град Замбоанга в южната част на Филипините. Едното е Дина Бунгал, дъщерята на собственика на семейното куче Кабанг, а другото е малката ѝ братовчедка Принсес Диансинг. Към тях се приближава мотоциклет. Според свидетелствата, разпространени след инцидента, децата не забелязват опасността навреме. Тогава Кабанг изскача на пътя и попада директно пред машината.

Мотоциклетът се сблъсква с кучето, а главата му попада при предното колело. Двете момичета се отървават с относително леки травми, но за Кабанг последствията са ужасяващи. Горната част на муцуната и значителна част от горната челюст са откъснати. Кучето губи носа си и остава с огромна отворена рана в центъра на лицето. Университетът „Дейвис“, който по-късно поема лечението ѝ, определя уврежданията като катастрофални.

Именно тук е необходимо едно уточнение. Историята обикновено се разказва така, сякаш Кабанг съзнателно преценява траекторията на мотоциклета и решава да пожертва себе си. Такова намерение няма как да бъде доказано. По-късна публикация на ветеринарния факултет на UC Davis използва по-предпазливата формулировка, че според източниците Кабанг е изскочила пред мотоциклета, за да спаси двете деца. Самият инцидент и тежките ѝ наранявания обаче са добре документирани.

Кабанг е кръстоска, описвана от американските ветеринари като shepherd mix. Семейството я прибира като бездомно кученце и тя постепенно се превръща в домашен любимец, особено привързан към децата. След инцидента местните ветеринари разполагат с ограничени възможности да възстановят лицето ѝ. Въпреки огромната открита рана кучето успява да се храни и продължава да живее, а семейството отказва евтаназия.

Снимките на Кабанг се разпространяват извън Филипините и предизвикват международна кампания за събиране на средства. Дарения идват от различни държави, а събраната сума позволява кучето да бъде изпратено в Съединените щати. През октомври 2012 година, около десет месеца след инцидента, Кабанг пристига във ветеринарната болница на Калифорнийския университет „Дейвис“.

Очакването е лекарите сравнително бързо да преминат към лицева хирургия. Пълните прегледи обаче разкриват два други сериозни проблема. Кабанг има дирофилариоза — паразитно заболяване, при което червеи засягат сърцето и белодробните съдове — както и трансмисивен венерически тумор, необичаен заразен вид рак при кучетата. Хирургичната намеса трябва да бъде отложена, защото първо е необходимо тези заболявания да бъдат лекувани.

Кабанг преминава шест курса химиотерапия и туморът изчезва. Следва продължително лечение срещу дирофилариозата. Едва когато ветеринарите са убедени, че общото ѝ състояние позволява операция, започва възстановяването на пораженията от катастрофата.

На 5 март 2013 година хирурзите премахват увредени зъби и възстановяват част от клепача, пострадал при удара. На 27 март е извършена основната операция, продължила близо пет часа. Използвани са кожни ламба от горната и страничните части на главата, за да бъде затворена огромната рана. След това са оформени нови отвори за носните проходи, които позволяват на животното да диша по-нормално.

Въпреки популярните заглавия от онова време лекарите не успяват да дадат на Кабанг „нова муцуна“. Липсващата горна челюст и нос не могат да бъдат реконструирани функционално. Целта на операцията е много по-практична — да бъде затворена раната, да се намали опасността от инфекции и кучето да може да живее сравнително нормално. Външният му вид остава необичаен до края на живота му.

През юни 2013 година Кабанг е освободена от болницата и се връща във Филипините. Посрещането в Замбоанга прилича почти на това на национален герой. Организиран е кортеж, местните жители излизат по улиците, а градските власти ѝ дават почетното определение „Pride of Zamboanga“. Дина, едно от децата от инцидента, казва пред журналисти, че без Кабанг вероятно нямало да бъде жива.

Историята продължава дълго след завръщането ѝ. След смъртта на първоначалния ѝ собственик през 2015 година за Кабанг се грижи ветеринарният лекар Антон Лим, който участва и в организацията на лечението ѝ в САЩ. Тя живее още години без муцуна и постепенно се превръща в символ на кампании за отговорно отношение към животните.

На 17 май 2021 година Лим намира Кабанг неподвижна до леглото ѝ. Няма предишни признаци за сериозно заболяване и според него тя вероятно е починала спокойно между следобедното хранене и вечерта. Кабанг е на около 13 години.

По-късно останките ѝ са погребани в Замбоанга, а над гроба е поставена голяма алуминиева статуя. Мястото се превръща в мемориал на кучето, чиято история е разказана от повече от хиляда медии на шест континента.

Кабанг обикновено е представяна като куче, което съзнателно жертва лицето си, за да спаси две деца. Какво точно е разбрало животното в секундите преди сблъсъка няма как да знаем. Не е необходимо обаче да приписваме човешки мотиви, за да оценим случилото се. Кабанг излиза на пътя между приближаващия мотоциклет и две деца, те оцеляват почти невредими, а тя понася удара и губи голяма част от лицето си. Това е реалната история — и тя е достатъчно впечатляваща сама по себе си.