Птиците лири принадлежат към малко семейство, което се среща единствено в Австралия. Познати са два съвременни вида — великолепната птица лира (Menura novaehollandiae) и по-рядката птица лира на Албърт (Menura alberti). И двете прекарват по-голямата част от времето си на земята, където разравят листата и почвата в търсене на насекоми, паяци, червеи и други дребни животни.

По-известният вид е великолепната птица лира, разпространена в горите на Югоизточна Австралия. Възрастният мъжки може да достигне между 80 сантиметра и един метър дължина, като повече от половината се пада на опашката. Двете големи извити пера по краищата ѝ напомнят формата на древния музикален инструмент лира, откъдето идва и името на птицата. Женските също имат дълги опашки, но без сложната декоративна структура на мъжките.

Опашката се използва по време на един от най-необичайните брачни ритуали сред пойните птици. Мъжкият разчиства малки площадки от пръст в своята територия и ги използва като сцени. Когато се появи женска, той повдига опашните пера над главата си, движи се ритмично и изпълнява продължителна песен. Един мъжки може да поддържа между 10 и 15 такива площадки и да ги посещава последователно.

Най-голямата известност на птицата лира обаче идва от способността ѝ да имитира звуци. Значителна част от песента на мъжкия се състои от внимателно възпроизведени гласове на други птици. Според BirdLife Australia около 80% от вокалното му изпълнение може да бъде изградено от имитации, събрани в сложна последователност.

Това не е просто приблизително наподобяване. Птицата може да копира височината, ритъма и характера на чуждите сигнали толкова убедително, че за човешкото ухо понякога е трудно да се определи кой вид всъщност се чува. Репертоарът се изгражда постепенно и може да съдържа звуците на множество животни от местната гора.

Популярните видеоклипове показват птици лири, които възпроизвеждат щракване на фотоапарат, автомобилна аларма, строителни машини или моторен трион. Подобни имитации са реални, но лесно създават погрешното впечатление, че всички диви птици редовно изпълняват звуци на техника. В естествена среда основната част от репертоара обикновено идва от други птици. Изкуствените шумове по-често се научават от индивиди, които дълго време живеят близо до хора или са отглеждани в плен. Официални източници от Нов Южен Уелс все пак потвърждават, че са чувани имитации на резачки, клаксони, аларми и влакове.

Имитацията вероятно има повече от една функция. Песента помага на мъжките да заявяват присъствието си, да защитават територията и да демонстрират качествата си пред женските. Колкото по-богат и точен е репертоарът, толкова по-впечатляващо е цялото представление.

Изследване, публикувано през 2021 година, показва и далеч по-необичайна употреба на звука. Учените установяват, че по време на ухажване мъжките могат да имитират шума на цяла група птици, които са открили хищник и го нападат с тревожни викове. Изпълнението включва едновременно различни сигнали и звуци от размахване на криле.

Тази имитация се появявала особено често, когато женската се опитвала да напусне площадката на мъжкия, както и по време на чифтосване. Една от възможните интерпретации е, че мъжкият създава впечатление за опасност наблизо и така кара женската да остане. Изследователите обаче подчертават, че все още не е доказано категорично дали тя действително възприема звука като предупреждение за хищник.

Въпреки яркото представление на мъжките, грижата за поколението остава изцяло задължение на женската. Тя изгражда голямо куполовидно гнездо близо до земята, снася обикновено само едно яйце и сама го мъти и отглежда малкото. Бавното размножаване означава, че популациите се възстановяват трудно след тежки пожари или продължително унищожаване на местообитанията.

Великолепната птица лира не се смята за глобално застрашена, но числеността ѝ намалява, а отделни популации са засегнати от загубата на гори, хищници и големи пожари. Проучване върху последиците от пожарите в Австралия през 2019–2020 година изчислява, че около 43% от ареала на вида е бил засегнат, а в района на Големите сини планини са изгорели повече от 74% от подходящите места за гнездене.

По-рядката птица лира на Албърт има значително по-малък ареал в субтропичните гори край границата между Куинсланд и Нов Южен Уелс. Тя няма характерните външни пера във формата на лира и е по-силно зависима от запазването на ограниченото си горско местообитание. В Нов Южен Уелс видът е обявен за уязвим.

Птицата лира често е представяна просто като природен „звукозаписвач“. Подобно сравнение е разбираемо, но не показва цялата картина. Тя не повтаря шумовете безразборно, а ги подбира, научава и включва в сложни изпълнения, свързани с общуването и размножаването. Нейната песен е едновременно демонстрация на памет, контрол над гласа и способност да използва звуците на цялата гора като собствен музикален материал.