На 16 август 1996 година семейство посещава зоопарка „Брукфийлд“ край Чикаго. В залата „Tropic World“ тригодишно момче се отделя от майка си, преминава през предпазната преграда и пада в заграждението на западните равнинни горили. Височината е повече от шест метра, а детето се приземява върху твърдата бетонна повърхност и губи съзнание.

В заграждението се намират седем горили. Сред тях е осемгодишната женска Бинти Джуа, която носи на гърба си своята 17-месечна дъщеря Кула. Докато посетителите крещят, Бинти се приближава до неподвижното дете, навежда се и внимателно го вдига. На видеозаписа се вижда как го държи с едната си ръка и го пренася през заграждението към служебна врата.

Служителите вече се опитват да отведат останалите горили и използват вода, за да ги държат на разстояние. Бинти поставя момчето близо до входа, откъдето гледачите и медицинският екип успяват да го изнесат. Официалната история на зоопарка и днес определя случилото се като спасяване на дете от страна на горилата.

Момчето е откарано в медицинския център на университета „Лойола“. Първоначално състоянието му е оценено като критично, но скоро се подобрява. Детето има счупване на ръката, порязвания по лицето, охлузвания и други травми от падането. Прекарва четири дни в болница и се възстановява напълно. Името му никога не е обявено публично.

Случаят е заснет от посетител с видеокамера — нещо далеч по-рядко през 1996 година, когато мобилните телефони все още не разполагат с камери. Записът е излъчен по телевизиите по целия свят. Бинти Джуа се превръща в международна знаменитост, а хора започват да изпращат писма, подаръци и храна в зоопарка.

Най-силно впечатление прави спокойствието на горилата. Тя не само повдига детето, но според служители се обръща така, че тялото ѝ да го отделя от останалите животни. Докато се движи към вратата, го държи внимателно и дори леко го полюшва. Собственото ѝ малко остава на гърба ѝ през цялото време.

След случая поведението на Бинти започва да се представя като доказателство, че горилите могат да проявяват състрадание към хората. Подобно заключение е възможно, но не може да бъде доказано единствено от видеозаписа. Не знаем дали животното е разбирало напълно опасността, в която се намира детето, нито дали е действало със съзнателното намерение да спаси човешки живот.

Бинти е отгледана от хора и е свикнала с присъствието им. Служителите на зоопарка смятат, че това вероятно е повлияло на реакцията ѝ. По това време тя вече е майка, а движенията ѝ към момчето напомнят начина, по който женските горили пренасят и защитават своите малки. Затова част от специалистите обясняват случилото се с комбинация от майчин инстинкт, предишен опит и липса на страх от хората.

Това обаче не прави поведението ѝ автоматично или без значение. Горилите са социални животни със сложни взаимоотношения. Те общуват чрез звуци, пози на тялото и изражения, създават силни връзки в групата и обикновено не са агресивни, освен когато се чувстват заплашени или провокирани.

Случаят с Бинти Джуа понякога се смесва с друга подобна история. На 31 август 1986 г. петгодишно момче пада в заграждението на горилите в зоопарка на остров Джърси. Големият мъжки Джамбо остава до безсъзнателното дете и държи останалите животни на разстояние, докато то може да бъде изведено. И в двата случая детето е момче, а не момиче.

Историите за Бинти и Джамбо помагат да се промени популярният образ на горилата като непредсказуемо и постоянно агресивно животно. Това не означава, че близкият контакт с голяма маймуна е безопасен. Горилите притежават огромна физическа сила и всяка подобна ситуация остава животозастрашаваща. Реакцията на едно животно не може да предскаже поведението на друго.

Днес официалната страница на „Брукфийлд“ продължава да посочва Бинти сред горилите, живеещи в зоопарка. Тя е част от западния равнинен подвид, който е критично застрашен в природата заради бракониерство, загуба на местообитания и болести.

Най-точно е да кажем, че Бинти Джуа не „предава“ детето на хората като герой от човешка история. Тя го приближава, повдига го внимателно, предпазва го и го отнася до мястото, откъдето спасителите могат да го достигнат. Мотивът ѝ остава въпрос на интерпретация, но самото поведение е добре документирано — и е достатъчно необичайно, без към него да бъдат добавяни измислени подробности.