Има такъв вид — това е горската жаба (Rana sylvatica). През зимата тя може да преживее замръзване на значителна част от водата в тялото си и с дни да изглежда почти безжизнена. Когато температурите се повишат, тя постепенно се размразява и жизнените ѝ функции се възстановяват. Това не е легенда, а добре изследван механизъм за оцеляване. 

Тайната е в химията на самото ѝ тяло. Когато започне да замръзва, жабата натрупва много високи количества глюкоза, която действа като естествен криопротектор. Тя помага да се ограничат уврежданията на клетките и тъканите по време на замръзването. При горската жаба е установена и важна роля на уреята, която също подпомага студоустойчивостта. 

Най-впечатляващото е, че тази способност не е някакъв лабораторен трик, а реална адаптация към живота в студени северни райони. Природата е дала на тази малка жаба една от най-необичайните стратегии за оцеляване в животинския свят.