Езерото Натрон е разположено в северната част на Танзания, в непосредствена близост до границата с Кения. То представлява солено-алкален воден басейн, чиито физикохимични характеристики се определят от активността на близкия вулкан Ол Дойньо Ленгай. Този вулкан е единственият в света, който изхвърля карбонатитна лава. При взаимодействие с дъждовните води, вулканичните отлагания се отмиват в езерото под формата на натриев карбонат (Na_2CO_3) и натриев бикарбонат (NaHCO_3).

В резултат на интензивното изпарение в сухия климат на Източна Африка, концентрацията на минерални соли в Натрон достига екстремни стойности. Водата придобива вискозитет, а нейното pH варира между 10.5 и 12. Такава алкалност е сравнима с тази на амоняка или промишлените почистващи препарати. Температурата на водата може да се покачи до 60°C, което допълнително ускорява химичните процеси.

Фотографските документи на Ник Бранд, показващи втвърдени тела на птици и прилепи, често се интерпретират погрешно като моментна трансформация. В действителност става въпрос за химична консервация. Когато животно загине във водата, натриевият карбонат (използван в древността за мумификация) прониква в тъканите и ги дехидратира. Високото съдържание на калций и соли води до отлагане на твърда кора по повърхността на организмите, което запазва техните форми след изсъхване. Огледалната повърхност на езерото, дължаща се на високата соленост, често причинява дезориентация при мигриращите птици, които се удрят във водното огледало при полет.


Червеният цвят на водната повърхност е биологичен индикатор. Той се дължи на активността на халофилни микроорганизми, главно халоархеи. Тези фотосинтезиращи организми съдържат червени пигменти, които им позволяват да оцеляват в силно солената среда. В плитките зони бактериалната концентрация създава масивни розови и червени петна, видими от сателитни снимки.


Въпреки високата токсичност за повечето видове, Натрон е единствената зона за размножаване на Малкото фламинго (Phoeniconaias minor) в Източна Африка. Този вид е развил специфична устойчивост – кожата на краката му е защитена от изгаряния, а филтриращият му апарат е пригоден за консумация на цианобактерии. Езерото служи като естествен изолатор срещу хищници, тъй като корозивната вода прави достъпа до гнездовите острови в центъра на басейна невъзможен за бозайници.