През лятото отразяващият слой зад ретината на северния елен изглежда златист, а през тъмната арктическа зима става наситено син.

Причината е специална структура в окото, наречена tapetum lucidum – своеобразно естествено „огледало“, което връща светлината обратно през ретината. През зимата разстоянието между микроскопичните колагенови влакна в този слой се променя и той започва да отразява предимно синя светлина.

Тази промяна не е просто козметична. Изследванията показват, че зимният вариант увеличава чувствителността на ретината, помагайки на животното да различава движение и контрасти в почти постоянния мрак на Арктика. Цената е малко по-ниска острота на зрението – но когато около теб могат да дебнат вълци, да забележиш движение е по-важно от идеално ясната картина.

На практика северният елен притежава нещо като „лятна“ и „зимна настройка“ на очите си – рядък пример как една и съща зрителна система физически се променя спрямо сезона.