В покрайнините на чешкия град Кутна Хора се намира малката гробищна църква „Вси светии“. Отвън сградата не изглежда особено необичайно, но в долния ѝ параклис се съхраняват човешки останки, превърнати в полилеи, гирлянди, кръстове, пирамиди и сложни декоративни композиции. Мястото е известно като Костницата в Седлец и често е наричано просто „Църквата от кости“.

Историята ѝ започва векове преди появата на тези украси. Цистерцианският манастир в Седлец е основан през 1142 година, а през следващите столетия районът се превръща в един от важните религиозни и икономически центрове на Бохемия. Развитието на близката Кутна Хора е свързано с богатите находища на сребро, благодарение на които през XIV век градът достига голямо благосъстояние.

Според разпространена средновековна легенда абатът на Седлец посетил Йерусалим и донесъл пръст от свещената земя. Тя била разпръсната върху местното гробище, което бързо придобило репутацията на особено желано място за погребение. Историческите източници не позволяват всички подробности на разказа да бъдат проверени, затова официалната история на костницата го представя именно като легенда, а не като безспорно установен факт.

През XIV и XV век районът преживява глад, чумни епидемии, тежки условия в мините и военни конфликти. Гробището постепенно се разширява до около 3,5 хектара, но мястото не е неограничено. Старите гробове започват да бъдат отваряни, а останките се преместват в долния етаж на двуетажната гробищна църква, построена вероятно през първата половина на XIV век. Според чешките туристически и църковни източници в костницата се съхраняват останките на приблизително 40 000 души.

Костите първоначално не са били подредени в познатия днес вид. В началото на XVIII век архитектът Ян Блажей Сантини-Айхел ремонтира църквата и вероятно създава основната концепция на костната украса. Неговият подход следва бароковата религиозна символика: смъртта не е представена единствено като край, а като част от християнската надежда за възкресение и вечен живот.

Голямата промяна настъпва през XIX век, когато покровителството над църквата преминава към аристократичния род Шварценберг. Семейството финансира мащабно възстановяване и възлага работата по костите на Франтишек Ринт — резбар и занаятчия, за чийто живот извън този проект се знае сравнително малко. Работата е завършена през 1870 година.

Ринт не създава костницата и не е първият човек, който подрежда останките в нея. Неговата заслуга е, че променя по-старата композиция и ѝ придава облика, с който мястото става известно по света. На него се приписват огромният централен полилей, висящите гирлянди от черепи и кости, както и гербът на фамилията Шварценберг.

Полилеят е най-разпознаваемият предмет в параклиса. За него се твърди, че съдържа поне по един представител от всички основни кости в човешкото тяло. Около него са разположени гирлянди от черепи, а в ъглите на долната църква се издигат големи пирамидални купчини от човешки останки. Те не са просто складове за кости — в религиозната интерпретация пирамидите символизират небесната планина, а полилеят представлява светлината и надеждата.

Гербът на Шварценберг е единствената изцяло светска композиция в костницата. Той е сглобен от различни човешки кости и възпроизвежда сложните символи на аристократичната фамилия. Особено забележителен е детайлът с гарван, който кълве окото на отсечена глава — част от историческата хералдика на рода. Композицията вероятно е създадена като благодарност към семейството за финансирането и спасяването на костницата.

До входа Ринт оставя и подписа си, също изграден от човешки кости. Този детайл често засилва впечатлението, че мястото е художествена инсталация, но съвременният му статут е по-сложен. Костницата продължава да бъде част от действаща римокатолическа църква, в която се провеждат богослужения, а останките се разглеждат като погребани човешки тела, не като обикновени материали за декорация.

Затова и смисълът на мястото не се изчерпва с неговата необичайна външност. Латинският израз memento mori означава „помни, че ще умреш“. В християнското изкуство той не е непременно мрачно предупреждение, а призив човек да осъзнава преходността на богатството, властта и физическото тяло. Именно така църквата представя и костната украса — като размисъл за смъртта, възкресението и равенството между хората.

Днес Костницата в Седлец често е рекламирана като зловеща туристическа атракция. Подобно описание обаче пропуска историческия ѝ контекст. Костите не са събирани, за да бъде създадено шоу, а са останките на хора, погребани в местното гробище през различни периоди от Средновековието. Франтишек Ринт използва вече съхраняваните останки, за да създаде композиция, съчетаваща религиозна символика, романтична естетика и необикновено майсторство.

Резултатът може да изглежда смущаващ, но това до голяма степен е и неговото предназначение. Костницата кара посетителя да се изправи пред нещо, което съвременният свят обикновено държи скрито — физическата реалност на смъртта. Именно затова творбата на Ринт остава толкова въздействаща повече от 150 години след завършването си.