Когато мислим за война, съзнанието ни обикновено рисува мащабни кампании, продължаващи с години, като Стогодишната война или двете Световни войни. Но в летописите на човечеството съществува един конфликт, който е толкова кратък, че ако бяхте решили да си направите кафе в началото му, вероятно щяхте да го изпиете, когато мирът вече е бил подписан.

На 27 август 1896 г. Британската империя и Султанатът на Занзибар влизат във война. Тя започва точно в 9:00 часа сутринта и приключва в 9:38 часа. Да, правилно прочетохте – 38 минути.

Предисторията: Един султан, един договор и едно непокорство

В края на XIX век Занзибар (остров край бреговете на Източна Африка) е протекторат на Британската империя. Според договора от 1890 г., всеки нов султан трябва да бъде одобрен от британския консул.

Проблемите започват на 25 август 1896 г., когато пробритански настроеният султан Хамад бин Тувайни умира внезапно (мълви се, че е бил отровен). Само два часа по-късно неговият племенник – Халид бин Баргаш, се самопровъзгласява за султан и окупира двореца. Британия обаче има друг кандидат – Хамуд бин Мохамед.

Британският консул Бейзил Кейв изпраща ясно съобщение на Халид: „Напусни двореца до 9:00 часа на 27 август, или ще открием огън.“ Халид, вярвайки, че британците блъфират и че неговата армия от 2800 души ще го защити, отговаря дръзко: „Нямаме намерение да сваляме знамето си и не вярваме, че ще стреляте по нас.“

9:00 часа: Началото на края

Когато часовникът удря 9:00, британците показват, че изобщо не се шегуват. В пристанището на Занзибар са разположени пет тежки бойни кораба на Кралския флот. В 9:02 часа е дадена заповед за обстрел.

Дворецът на султана, изграден предимно от дърво, не е бил подготвен за модерната артилерия. Само за минути луксозната сграда се превръща в огнен ад. Халид бин Баргаш, виждайки разрушителната сила на британските оръдия, избягал през задната врата на двореца само две минути след началото на стрелбата, оставяйки своите войници и слуги да се справят сами.

Морската битка (ако може да се нарече така)

Занзибарската армия имала един-единствен боен кораб – луксозната яхта „Глазгоу“, подарък от кралица Виктория на предишния султан. В акт на отчаяна храброст „Глазгоу“ открива огън по масивния британски кораб „Сейнт Джордж“. Британците отвръщат на удара мигновено и „Глазгоу“ потъва в плитките води на пристанището почти веднага. Британските моряци дори спуснали лодки, за да спасят давещите се занзибарци – парадоксален акт на милосърдие посред битката.

9:38 часа: Мирът настъпва

В 9:38 часа знамето над двореца най-после е повалено и стрелбата спира. Равносметката от тези 38 минути е смразяваща:

  • Занзибар: Над 500 убити и ранени (войници и цивилни в двореца).

  • Британия: Един ранен офицер, който по-късно се възстановява напълно.

Британците поискали от новото правителство на Занзибар да плати за въглищата и снарядите, изразходвани по време на обстрела – последната точка в списъка с унижения за острова.

Последиците

Халид бин Баргаш успява да получи убежище в германското консулство и по-късно е изведен контрабандно от острова. Британците поставят своя кандидат Хамуд бин Мохамед на трона, който вярно служи на империята и веднага забранява робството на острова – една от малкото позитивни промени след този кървав епизод.

Заключение

Англо-занзибарската война остава в историята като брутална демонстрация на „дипломацията на канонерките“. Тя е напомняне за епохата на колониализма, когато силата на оръжието е решавала споровете за броени минути. Днес тя е просто куриозен рекорд на Гинес, но за Занзибар тези 38 минути са били моментът, в който светът им се променя завинаги.