През 1965 г. в България пристига машина, която изглежда сякаш е излязла от научнофантастичен филм. Това е „Комета 1“ – първият от серията съветски пътнически кораби на подводни криле (хидрофойли), доставени за нуждите на родния флот. Появата му предизвиква истински фурор сред летовниците и местните жители по Черноморието.

До този момент пътуването по вода между Варна и Бургас е било бавно и монотонно. С навлизането на „Кометите“, морският транспорт преминава в съвсем друго измерение. Тези машини предлагат скорост, комфорт и усещане, което много пътници описват просто като „летене над вълните“.

Авиация върху вода

Технологията зад корабите тип „Комета“ е директно заимствана от авиацията. Дизайнът на салона, седалките, наподобяващи тези в самолет, и дори шумът на двигателите създават илюзията за въздушен полет.

Тайният коз на тези машини са подводните криле. Когато корабът се движи бавно, той се държи като обикновен плавателен съд и корпусът му лежи във водата. Щом обаче мощните дизелови двигатели наберат тяга и скоростта надвиши определен праг, хидродинамичните сили подемат подводните криле по същия начин, по който въздухът вдига крилата на самолета.

Корпусът на „Кометата“ се отлепя напълно от водата. Това елиминира огромна част от съпротивлението и позволява на огромната машина да се плъзга над вълните с крайцерска скорост от около 60-65 км/ч (близо 35 възела). Благодарение на това пътуването от Варна до Бургас, Созопол или Несебър се превръща във въпрос на два-три часа, без друсането и морската болест, характерни за обикновените кораби.

Флотът на лятото

През 70-те и 80-те години на миналия век България разполага с внушителен флот от над 10 такива кораба. Редовните линии свързват почти всички големи пристанища от Балчик до Ахтопол. За стотици хиляди българи и чуждестранни туристи качването на „Комета“ е задължителна част от лятната почивка – преживяване, равносилно на атракцион.

Двигателите им са толкова мощни, че ревът им се чува минути преди белият силует да се появи на хоризонта, оставяйки след себе си характерната широка следа от бяла пяна.

Икономиката убива скоростта

Златната ера на хидрофойлите у нас приключва рязко с настъпването на демократичните промени през 90-те години. Технологията, която прави „Кометите“ толкова бързи, крие един огромен недостатък – чудовищен разход на гориво.

По време на социализма горивото е евтино, а държавата субсидира пътническия транспорт. В условията на пазарна икономика обаче поддръжката на тези сложни машини става финансово непосилна. Цената на билетите трябва да скочи многократно, за да покрие разходите, което ги прави неконкурентни на автобусните превози.

Постепенно линиите са закрити. Повечето български „Комети“ са продадени в чужбина (основно в Гърция и Турция, където се използват и до днес), а малкото останали са нарязани за скрап или оставени да ръждясват по бреговете. Днес от някогашния летящ флот са останали само архивните снимки и носталгичните спомени на поколенията, които помнят как морето можеше да бъде прекосено на криле.