Петър Димитров Петров е роден на 21 октомври 1919 година в пловдивското село Брестовица. След Втората световна война продължава образованието си в Германия и през 1947 година завършва електроинженерство в Щутгарт. Професионалният му път впоследствие го отвежда в Канада, където работи по инженерни обекти в Арктика, а по-късно и в Индокитай, където участва в изграждането на мостове и електроцентрали.

През 1959 година Петров се установява във Флорида и започва работа в Radiation Incorporated — компания, която по-късно става част от Harris Corporation. Там се занимава с електронни и телеметрични системи за ранни метеорологични и комуникационни спътници. През 1963 година се премества в Хънтсвил, Алабама, и работи по ракетите „Сатурн“ за лунната програма „Аполо“, включително в структури и компании, свързани с НАСА, Boeing и Northrop. Затова определението „инженер от НАСА“ е широко използвано, макар кариерата му да преминава и през частни изпълнители на космическата агенция.

През 1968 година Петров основава Care Electronics. Компанията разработва ранна система за безжично наблюдение на сърдечната дейност, предназначена за болнична употреба. По онова време пациентите обикновено са свързвани с апаратура чрез кабели, а преносът на медицински данни без постоянна физическа връзка предлага значително по-голяма свобода на движение.

Именно около Care Electronics започва най-популярната, но и най-спорната част от биографията на Петров. В България той почти винаги е представян като човека, изобретил първия дигитален ръчен часовник. Някои биографични източници и некролози действително посочват, че неговите предприятия са участвали в създаването или ранното развитие на такъв часовник. Care Electronics впоследствие е придобита от компанията Electro/Data, която работи с американския производител Hamilton.

По-подробната история на часовника Pulsar обаче показва, че той не е дело на един-единствен изобретател. Hamilton започва работа по електронни часовници още през 60-те години, а разработването на Pulsar се извършва съвместно с Electro/Data. Смитсониън посочва, че основата на часовника идва от устройство, създадено от Джордж Тийс и неговите колеги в Electro/Data, докато от страна на Hamilton проектът е ръководен от инженерния екип на Джон Бърджи.

Поради това най-точната формулировка е, че Петър Петров е свързан с компаниите и инженерната среда, участвали в ранното развитие на електронния дигитален часовник. Наличните музейни и фирмени източници не подкрепят достатъчно категорично твърдението, че той самостоятелно е изобретил Pulsar. Това уточнение не отнема от инженерната му кариера, но отделя добре документираните факти от по-късната национална легенда.

Първият прототип на Hamilton Pulsar е представен публично през 1970 година, а серийният модел Pulsar P1 излиза на пазара през 1972 година. Той е смятан за първия изцяло електронен дигитален ръчен часовник — без традиционни стрелки и практически без обичайните движещи се механични части. Важно е уточнението „електронен“, защото часовници, показващи часа с цифри чрез механични дискове, съществуват много по-рано.

Pulsar използва кварцов генератор и червен LED дисплей. Екранът остава тъмен през повечето време, защото светещите диоди изразходват твърде много енергия за тогавашните батерии. Часът се появява само след натискането на бутон, а след няколко секунди цифрите отново изгасват. Днес това изглежда като ограничение, но през 1972 година светещите червени числа върху ръката изглеждат като технология от научнофантастичен филм.

Първата серия е поставена в корпус от 18-каратово злато и се продава за 2100 долара — повече от цената на някои нови автомобили по това време. Hamilton рекламира устройството не просто като часовник, а като „компютър на времето“. Произведени са само около 400 броя, което превръща ранния Pulsar едновременно в техническа демонстрация и скъп символ на космическата епоха.

По-достъпният Pulsar P2 се появява скоро след това и става значително по-популярен. Моделът е носен от известни личности и се появява на ръката на Джеймс Бонд във филма „Живей, а другите да умрат“ от 1973 година. В рамките на няколко години други производители започват да предлагат много по-евтини LED, а след това и LCD часовници, превръщайки някогашната луксозна технология в масов продукт.

Петър Петров продължава предприемаческата си дейност и през 70-те години. Заедно със свои близки той участва в създаването на системи за автоматизирано наблюдение на замърсяването и събирането на данни от канализационни и водни мрежи. Така кариерата му обхваща няколко различни области — космическа телеметрия, медицинска електроника, измервателни системи и потребителски технологии.

Петров умира на 27 февруари 2003 година в Хънтсвил на 83-годишна възраст. Некролозите му го описват като инженер и предприемач, чиито компании са участвали в разработването на медицинска апаратура и в ранната история на дигиталния часовник.

Историята му не се нуждае от преувеличението, че един човек сам е измислил цяла технологична категория. По-интересният и достоверен разказ е за български инженер, който преминава през строителство, космическа техника, медицина и електроника и успява да участва в няколко от най-бързо развиващите се технологични области на XX век.