През лятото на 1986 г. Кристофър Томас Найт е на около 20 години. Завършил е училище, работил е кратко като техник по алармени системи и на пръв поглед няма причина да изчезне. Един ден обаче се качва в автомобила си, кара из щата Мейн, докато горивото му почти свършва, оставя колата и тръгва пеша към гората. Не оставя писмо, не се сбогува със семейството си и няма конкретен план кога ще се върне.

Той всъщност няма намерение да се връща скоро.

Найт постепенно достига района около езерата Норт Понд и Литъл Норт Понд в централната част на Мейн. Там открива малко пространство сред огромни ледникови скали и гъста растителност. Мястото се оказва почти идеално за човек, който не иска да бъде намерен – лагерът му се намира само на няколкостотин фута от най-близката постройка, но е толкова добре скрит, че почти не се вижда дори от няколко крачки разстояние.

Тук Найт остава през следващите 27 години.


Лагерът му е изненадващо прост. Малка палатка, покрита с няколко слоя брезент, легло, спални чували, пластмасови контейнери и газов котлон. Той умишлено не пали открит огън, защото се страхува, че димът ще издаде местоположението му. Дори част от вещите си боядисва в зелено и кафяво, за да не отразяват светлина.

Но историята на „отшелника от Норт Понд“ има една важна подробност – Кристофър Найт не оцелява чрез лов, земеделие или напълно самостоятелно съществуване.

Той оцелява чрез кражби.

През нощта напуска лагера и прониква в летни къщи и вили около езерата. Взема храна, дрехи, батерии, газови бутилки, книги, списания, фенерчета и други вещи, от които се нуждае. Според собствените му признания извършвал приблизително по 40 подобни набега годишно – повече от 1000 за целия период. Това число е негово признание и не всяка отделна кражба е доказана в съда, но местните власти смятат, че мащабът вероятно е бил огромен.

С времето хората около Норт Понд започват да забелязват странен модел. Храна изчезва от хладилници. Газови бутилки се сменят с празни. Дрехи, батерии и инструменти липсват, но рядко има сериозно разрушаване. На среща на местните собственици през 2002 г. около 75 от приблизително 100 присъстващи заявяват, че са ставали жертва на подобни прониквания. Постепенно неизвестният крадец се превръща в местна легенда – North Pond Hermit, Отшелникът от Норт Понд.

Особено удивително е как Найт преживява зимите на Мейн. Температурите могат да паднат далеч под нулата, а палатката му няма отопление в обичайния смисъл. През най-студените периоди той става около два часа през нощта – когато студът е най-силен – раздвижва се и използва газовия котлон, за да топи сняг за вода. След първия сериозен снеговалеж почти престава да напуска лагера, защото следите в снега могат да го издадат.

Самият Найт по-късно разказва, че някои зими едва е оцелявал.

Още по-странна е социалната изолация. Според него през всичките тези години единственият му пряк контакт с човек е случайна среща с турист през 90-те години. Двамата просто си казват „здравей“ и продължават по пътя си. Той слуша радио, чете стотици книги и списания и така има някаква представа какво се случва в света, но почти три десетилетия не води нормален разговор с друг човек.

Междувременно полицията и местните жители многократно се опитват да го заловят. През 2002 г. камера дори успява да заснеме предполагаемия крадец. Изображението е разпространено, но никой не успява да го разпознае и минават още единадесет години.

Пробивът идва през 2013 г.

След поредна кражба сержантът от Maine Warden Service Тери Хюз поставя скрит датчик за движение в Pine Tree Camp – лагер, който Найт посещава многократно за храна. Системата е свързана с дома на Хюз и той дори тренира колко бързо може да стигне до мястото при сигнал.

В ранните часове на 4 април 2013 г. алармата се включва.

Хюз пристига за минути и вижда човек в кухнята. Когато непознатият излиза с храна и принадлежности, полицията го задържа.

Местната легенда най-накрая има име – Кристофър Найт.

След ареста той отвежда властите до лагера си. Там са намерени палатка, спални чували, храна, батерии, книги, газови бутилки, медицински принадлежности и множество други предмети, натрупвани през годините.

Найт в крайна сметка се признава за виновен по 13 обвинения за кражба и незаконно проникване. Много от предполагаемите по-стари престъпления вече не могат да бъдат преследвани заради давността. Той прекарва около седем месеца в затвора и след това влиза в специална програма за контролирано връщане към обществото, която успешно завършва през 2015 г.

Историята често е представяна романтично като разказ за човек, отказал се от цивилизацията. Реалността е по-сложна. Найт действително прекарва почти три десетилетия в изключителна самота и оцелява при условия, които трудно можем да си представим. Но неговата свобода е възможна за сметка на десетки хора, чиито домове той системно посещава и ограбва.

И може би най-необичайното е, че когато журналистът Майкъл Финкел го пита какво му липсва най-много от живота в гората, отговорът не е свободата или природата.

Това, което Найт трудно намира отново сред хората, е тишината.