В нощните гори на Латинска Америка има хищник, който рядко стъпва шумно, почти никога не се показва пред хора и се движи сред клоните така, сякаш гравитацията е само препоръка.

Това е маргай — малка петниста дива котка, чието научно име е Leopardus wiedii.

На пръв поглед тя прилича на умален оцелот. Има жълтеникава до кафява козина, покрита с тъмни розетки, черни петна по ушите и изключително големи очи. Тялото ѝ обикновено е дълго между 46 и 69 сантиметра и тежи около 2,3–4,9 килограма. Най-впечатляваща обаче е опашката — дълга, дебела и достигаща до около 70% от дължината на главата и тялото. Тя служи като противотежест, когато котката се движи по тесни клони високо над земята.

А маргай не просто се катери.

Той е един от най-способните катерачи сред всички котки.

Задните му лапи могат да се завъртат на приблизително 180 градуса. Това му позволява да захваща стволовете почти толкова добре със задните, колкото и с предните крайници. Маргай може да слиза от дърво с главата надолу, да се придвижва под клоните и дори да увисне, държейки се само с една задна лапа. Големите му стъпала и дългата опашка помагат да запази равновесие при резки завои и скокове.

Изглежда като котка, проектирана специално за свят без под.

И все пак около него съществува любопитна заблуда. Заради невероятните му способности често се твърди, че маргай прекарва почти целия си живот в короните на дърветата. Наблюденията показват по-сложна картина — той действително почива и се укрива по дърветата, но се придвижва и ловува и на земята. Именно тази способност да използва едновременно пода и височината на гората го прави толкова успешен и труден за наблюдение хищник.

Маргай е предимно нощен и самотен. Големите му очи улавят оскъдната светлина под гъстата растителност, а петнистата козина разчупва силуета му сред листата и сенките. Храни се основно с дребни гризачи, но ловува също птици, гущери, катерици, зайци и понякога малки маймуни.

Но най-необикновеното му оръжие не са ноктите.

А гласът.

През 2005 г. изследователи в бразилската Амазония наблюдават маргай, който се приближава до група пъстри тамарини — малки маймуни, живеещи по дърветата. Вместо веднага да атакува, котката започва да издава звуци, наподобяващи виковете на малко тамаринче.

Номерът почти проработва.

Една от маймуните, която изпълнява ролята на наблюдател, слиза по-ниско, за да провери откъде идва познатият зов. Други членове на групата също проявяват любопитство. Тогава маргай се появява от растителността и тръгва към тях. Маймуните навреме разбират измамата и успяват да избягат, но случката се превръща в първия научно документиран пример за дива котка в Америка, която имитира гласа на потенциална жертва.

Важно е да се уточни, че това не означава, че всеки маргай редовно „говори като маймуна“. Документираното наблюдение е рядко и конкретният ловен опит е неуспешен. Но местни жители от Амазония отдавна разказват за диви котки, които използват подобни звукови измами. Научното наблюдение показва, че поне част от тези истории може да имат напълно реална основа.

Маргай обитава гористи райони от северно Мексико през Централна Америка до части от Бразилия, Уругвай и Северна Аржентина. Той е силно зависим от дървесната покривка и се среща в тропически, субтропически и облачни гори. Може да използва нарушени горски участъци и някои плантации, но рядко се чувства добре в напълно открити пространства.

Тази зависимост от гората е и най-голямата му слабост.

Маргай е класифициран като почти застрашен. Основните опасности са обезлесяването, раздробяването на местообитанията, пътните инциденти, незаконната търговия с диви животни и убийствата заради нападения над домашни птици. Размножава се сравнително бавно — женската обикновено ражда само едно малко, а две са рядкост. Това означава, че намалелите популации трудно се възстановяват.

Миналото му е още по-мрачно. Между средата на 70-те и средата на 80-те години в международната търговия са преминали най-малко 125 000 кожи от маргай. През 1989 г. видът е включен в Приложение I на CITES, което налага най-строгите международни ограничения върху търговията с него.

Днес маргай остава един от най-загадъчните представители на семейство Котки.

Малък, но изключително ловък.
Красив, но почти невидим.
Способен да слиза с главата надолу и да превръща гласа на жертвата в ловна примамка.

Той не притежава силата на ягуара или скоростта на гепарда. Неговото оръжие е друго — съвършено приспособяване към свят от клони, сенки и измама.

В гората маргай не е най-голямата котка.

Но може би е най-добрият акробат и един от най-хитрите актьори.