През 1942 година Париж живее при ограничения, които засягат почти всеки аспект от ежедневието. Бензинът е строго контролиран, цивилният транспорт е ограничен, а притежаването на автомобил не означава непременно, че човек може да го използва. Именно в тази среда художникът и индустриален дизайнер Пол Арзенс решава да построи малък автомобил, който изобщо не се нуждае от бензин. Резултатът е машина, която днес изглежда като концепт от XXI век — L’Œuf électrique, или „Електрическото яйце“.

Арзенс не е традиционен автомобилен инженер. Той завършва École nationale supérieure des Beaux-Arts в Париж и започва кариерата си като художник. По-късно се превръща в един от влиятелните френски транспортни дизайнери и работи по редица локомотиви за SNCF и Alsthom. Още преди войната демонстрира интерес към автомобилната аеродинамика. През 1938 г. създава огромната La Baleine — „Китът“, автомобил върху шаси на Buick с издължена, вдъхновена от авиацията каросерия. Четири години по-късно подходът му се обръща в противоположна посока: вместо огромна кола — възможно най-компактна градска машина.


L’Œuf électrique е създаден като единичен прототип, а не като модел, подготвян за серийно производство. Корпусът е изработен от алуминий, а огромна част от кабината е обвита в извити прозрачни панели от плексиглас. Вътре има едно общо пространство за водача и още един пътник. Вместо четири колела автомобилът използва три — две отпред и едно отзад. Музеят на изкуствата и занаятите в Париж описва шасито като конструкция от тръба Duralinox, свързана с „еластична“ вилка на задното колело, което позволява нисък център на тежестта.

Именно прозрачната кабина е една от причините автомобилът да изглежда толкова съвременно. През 40-те години подобно количество извито прозрачно покритие върху малка кола е крайно необичайно. Дизайнът осигурява почти панорамна видимост във всички посоки и превръща шофьора буквално в центъра на прозрачна капсула.

Името идва естествено — профилът напомня яйце или огромен балон върху три колела. Съвременен кинопреглед от 1943 г. показва Арзенс с автомобила и отбелязва, че дизайнерът е използвал именно формата и аеродинамичните свойства на яйцето като вдъхновение. Това е особено ценен източник, защото показва, че прякорът не е измислен десетилетия по-късно от автомобилните ентусиасти.

Но най-интересното се намира отзад.


Арзенс поставя пет акумулатора, които общо тежат около 300 килограма. Това е почти абсурдно голяма маса спрямо размера на самия автомобил и прекрасно показва основния проблем на ранните електромобили — батериите. Въпреки това системата осигурява заявен пробег от около 100 километра и максимална скорост приблизително 70 км/ч. За малък градски автомобил от 1942 година това са впечатляващи показатели.

Тук обаче е важно да поправим едно често срещано преувеличение. L’Œuf électrique не е първият електромобил и не представлява внезапно изобретяване на електрическата кола десетилетия преди Tesla. Електрически автомобили съществуват още през XIX век и в началото на XX век дори имат значително присъствие на пазара. По време на Втората световна война интересът към тях във Франция отново се засилва именно поради недостига на бензин. Peugeot например създава своята електрическа VLV още през 1941 г., а съществуват и други френски експерименти. Уникалното при автомобила на Арзенс е комбинацията от електрическо задвижване, минимални размери и радикален дизайнерски подход.

L’Œuf électrique всъщност е по-близо до днешната идея за градски микромобил, отколкото до стандартен лек автомобил. Той е предназначен за двама души, заема малко място и предлага достатъчен пробег за ежедневно градско движение. Точно затова Design Museum Den Bosch посочва автомобила като изключително ранен пример за т.нар. bubble car — концепция, която става много по-популярна едва през 50-те години с машини като Messerschmitt Kabinenroller.

Но L’Œuf électrique има и една доста иронична съдба.

След края на войната ограниченията върху бензина постепенно изчезват и Арзенс премахва тежките батерии. На тяхно място поставя малък едноцилиндров бензинов двигател Peugeot с работен обем 125 куб. см. Така един от най-футуристичните електромобили от военния период се превръща в бензинова триколка точно когато Европа започва масовото си завръщане към двигателя с вътрешно горене.

Самият Арзенс продължава да използва автомобила като лична машина. Той не го продава и не се опитва да създаде масово производство. L’Œuf électrique остава при него до смъртта му през 1990 г. През 1993 г. автомобилът влиза в колекцията на Musée des Arts et Métiers заедно с други негови произведения, а по-късно е предоставен за експониране в Cité de l’Automobile в Мюлуз.

Днес автомобилът лесно може да бъде представен като „Tesla от 1942 г.“, но подобно сравнение е по-скоро маркетингово, отколкото историческо. Арзенс не създава нов тип батерия, електромотор или индустриална система за производство на електрически автомобили. Неговото постижение е друго: той взема вече позната технология и я поставя в радикално различна форма, оптимизирана за тесния градски свят, ограничените ресурси и кратките пътувания.

Тъкмо затова L’Œuf électrique изглежда толкова странно съвременен. Осем десетилетия по-късно автомобилната индустрия отново обсъжда малки градски електромобили, ниско тегло, компактни размери и максимална видимост.

Арзенс не е предсказал точния автомобил на бъдещето. Но през 1942 г. е задал въпрос, който продължава да звучи актуално: защо една градска кола трябва да бъде по-голяма и по-сложна, отколкото действително е необходимо?