Средновековието често се описва като епоха на рицари, замъци и дълбока религиозност. Но то е било и време на дълбоко невежество, в което страхът от непознатото е диктувал законите. Един от най-трагичните примери за това как суеверието може да унищожи човечеството е историята на това как Европа се лиши от най-добрия си защитник малко преди да бъде ударена от най-голямата пандемия в историята – Черната смърт.

И всичко започва с един указ на папата и една масова истерия срещу… котките.

„Инструментите на Дявола“: Булата Vox in Rama

В началото на 13-ти век Европа е обхваната от параноя относно еретиците и вещерството. Котките, особено черните, винаги са били гледани с подозрение заради нощния си начин на живот, светещите си очи и независимия си характер.

През 1233 г. папа Григорий IX издава първия официален църковен документ, който узаконява този страх. В папската була, озаглавена Vox in Rama (Глас в Рама), котките (по-специално черните) са обявени за създания, тясно свързани със сатанински ритуали. В документа се описват абсурдни твърдения – как демоните приемат формата на котки или жаби по време на тайни събирания на вещици.

Резултатът от този документ е катастрофален. Започва масово и систематично избиване на котки в цяла Европа. Те са били пребивани, горени на клади заедно с обвинените за вещици жени или хвърляни от високи кули по време на религиозни фестивали (практика, която за съжаление е просъществувала векове наред в някои части на Белгия и Франция).

Перфектната буря: Когато хищникът изчезне

Това, което средновековните хора не са разбирали, са основните закони на екологията. В природата няма празно пространство. Когато премахнеш основния хищник в една екосистема, неговата плячка започва да се размножава неконтролируемо.

До средата на 14-ти век популацията на котки в европейските градове е драстично намалена. Това отваря златна възможност за черните плъхове (Rattus rattus). Без котките, които да ги ловят и да ги държат настрана от домовете, плъховете превземат градовете. Те се заселват в зърнохранилищата, разхождат се свободно по мръсните улици и пътуват необезпокоявани в трюмовете на търговските кораби.

Невидимият убиец: Бълхата и Бактерията

Истинският причинител на Черната смърт не е самият плъх, а една невидима за човешкото око бактерия – Yersinia pestis. Тази бактерия живее в стомаха на бълхите (Xenopsylla cheopis), които паразитират по плъховете.

Когато популацията на плъховете експлодира, експлодира и броят на заразените бълхи. Бактерията обаче е смъртоносна и за самите плъхове. Когато стотици хиляди гризачи започват да умират от чумата по улиците, гладните бълхи са принудени да си търсят нов гостоприемник, за да оцелеят. И най-близкият такъв източник на кръв са били хората.

Жестоката ирония

Когато през 1347 г. чумата удря бреговете на Европа, тя намира население, което е абсолютно беззащитно. Започва пандемия, която в рамките на няколко години ще изтрие между 30% и 60% от населението на Европа (около 25-50 милиона души).

Трагедията е пълна, когато в разгара на пандемията хората, търсейки виновник за болестта, започват да обвиняват кучетата. В много градове, включително Лондон, са издадени заповеди за масово избиване на кучета. Това само влошава ситуацията, тъй като кучетата също са били хищници, които са убивали плъхове. Избивайки и тях, човечеството буквално премахва и последните си „гранични патрули“ срещу заразата.

Заключение

Днес учените признават, че чумата вероятно се е разпространявала и чрез човешки бълхи и въшки (в по-късните етапи на пандемията), но първоначалният удар и бързото разпространение на заразата са били силно подпомогнати от липсата на естествен контрол върху гризачите.

Историята с избиването на котките е мрачен урок за човечеството. Тя ни напомня, че когато страхът, невежеството и сляпото подчинение на суеверията застанат пред науката и природата, резултатът може да бъде апокалиптичен. Хората са смятали, че избивайки котките, те се борят с Дявола, докато всъщност са му постлали червения килим.