След Първата световна война много австралийски ветерани получават земя в Западна Австралия, за да се занимават със земеделие. През 1932 година обаче те се изправят пред враг, за който нито един окоп не ги е подготвил. Над 20 000 емута, мигриращи след размножителния си период, откриват, че обработените ниви с пшеница са идеалното място за хранене. Птиците не само изяждат реколтата, но и разрушават защитните огради, позволявайки на зайците да довършат опустошението.

1. Обявяване на войната

Отчаяните фермери се обръщат за помощ към правителството. Вместо министерството на земеделието обаче, на призива откликва министърът на отбраната сър Джордж Пиърс. Той вижда в това отлична възможност за тренировка на войниците и пропаганда. Изпратен е отряд от Кралския австралийски артилерийски полк, въоръжен с две картечници „Луис“ и 10 000 патрона, под командването на майор Г. П. У. Мередит.

2. Тактиката на „врага“

Военните очаквали лесна победа. Те вярвали, че срещу тежките картечници птиците нямат шанс. Но емутата се оказали невероятни стратези. Когато стрелбата започнела, ятото не изпадало в паника, а се разпръсквало на малки групи. Майор Мередит отбелязва в дневника си, че всяка група имала „лидер“ – голяма птица, която стояла на стража и предупреждавала останалите, докато те спокойно продължавали да ядат.

При един от опитите войниците монтирали картечница на камион, за да преследват птиците, но се оказало, че теренът е твърде неравен, а емутата развиват скорост до 50 км/ч, което ги прави почти невъзможни за уцелване в движение.

3. Резултатите: Пълен провал

След седмици на „сражения“, военните са изстреляли хиляди патрони, а броят на убитите птици е незначителен (според някои доклади едва няколкостотин). Емутата доказали, че могат да понесат няколко куршума и да продължат да бягат, сякаш нищо не се е случило.

Майор Мередит, изумен от издръжливостта на „противника“, споделя пред пресата:

„Ако имахме дивизия от тези птици, тя щеше да се изправи срещу всяка армия в света... Те могат да се справят с картечници със силата на танкове.“

На 8 декември 1932 г., под натиска на медиите и заради абсурдността на ситуацията, армията е изтеглена.

4. Наследството

Войната срещу емутата се превръща в световен обект на подигравки. Британски орнитолог я описва като „опит за изтребление на дефицитни птици с помощта на картечници“. В крайна сметка фермерите намират по-ефективно решение – правителството въвежда система от възнаграждения (баунти) за всяко убито ему, което води до много по-големи резултати от военната операция.

Знаете ли, че?

  • Картечниците „Луис“ са били едни от най-ефективните оръжия през Първата световна война, но срещу маневреността на емутата се оказват безполезни.

  • Въпреки „загубата“, в австралийската история този епизод се разказва с много чувство за хумор.

  • Днес емуто е защитен вид в Австралия и дори присъства на герба на страната, заедно с кенгуруто – ирония на съдбата за птица, която веднъж е победила армията.