На 4 март 1918 година американският военноморски кораб USS Cyclops напуска Барбадос и поема към Балтимор. На борда се намират 306 души — военни моряци и пътници — както и близо 11 000 тона манганова руда, необходима за производството на стомана и боеприпаси. Корабът трябва да пристигне на 13 март, но повече не е видян. Не е получен сигнал за бедствие, не са открити спасителни лодки, тела или потвърдени останки. Загубата му остава най-тежкият случай в историята на американския военноморски флот, който не е пряко свързан с бойни действия.

Cyclops е построен във Филаделфия и спуснат на вода през 1910 година. Дълъг е около 165 метра и принадлежи към клас Proteus — големи снабдителни кораби, създадени да превозват въглища за американския флот. По време на Първата световна война корабът е включен във военноморска служба и започва да изпълнява транспортни задачи между Съединените щати, Европа и Южна Америка.


Последното му плаване започва през януари 1918 година. Cyclops доставя въглища в Бразилия, а за обратния курс е натоварен с манганова руда. Този товар е много по-плътен от въглищата, за които първоначално е проектиран корабът, и неправилното му разпределение би могло да създаде сериозно напрежение върху корпуса.

Още преди отплаването са известни технически проблеми. Командирът Джордж Уорли съобщава за повреда в десния двигател и пукнат цилиндър, който не работи. Въпреки това комисията, прегледала състоянието на кораба, разрешава той да продължи към Съединените щати, където да бъде ремонтиран. Според някои сведения корабът е бил и прекомерно натоварен, като водолинията му се намирала опасно близо до допустимата граница.

След отплаването от Бразилия Cyclops прави непланирано спиране в Барбадос. Там се зарежда с гориво и провизии, след което на 4 март продължава самостоятелно към Балтимор. Това е последното сигурно местоположение на кораба. Когато датата на очакваното пристигане минава без новини, започва мащабно издирване, но в огромната зона между Карибите и източното крайбрежие на САЩ не е открито нищо.

Тъй като изчезването става по време на война, първото подозрение е за германска подводница или рейдер. Манганът е ценен военен товар и Cyclops би представлявал важна цел. След края на войната обаче германските архиви не показват присъствие на подводница, която да е нападнала кораба. Британското разузнаване, което следяло германските радиосъобщения, също не разполагало с данни за вражеска операция срещу него.

Подозренията се насочват и към капитан Уорли. Част от бившите му подчинени го описват като труден и непредсказуем командир, а отношенията на борда невинаги били добри. Появяват се предположения за бунт, саботаж или умишлено отклоняване от курса. Нито една от тези версии обаче не е подкрепена с достатъчно доказателства. Лошата репутация на капитана може да е допринесла за проблемите на кораба, но сама по себе си не обяснява пълното му изчезване.

По-правдоподобната теория е за внезапна конструктивна повреда. Тежката манганова руда вероятно е била концентрирана в средната част на кораба. В съчетание с вълнението това би могло да предизвика огъване или счупване на корпуса. Ако Cyclops се е разцепил, натоварените трюмове биха се напълнили бързо и екипажът вероятно не би разполагал с време да изпрати съобщение или да спусне спасителните лодки.

Известно е също, че през района преминава силна буря няколко дни след отплаването му от Барбадос. Повреденият двигател би намалил способността на кораба да запази правилен курс и да се справи с тежкото море. Американският военноморски исторически център определя катастрофалното разрушаване на корпуса като най-вероятното обяснение, макар окончателна причина никога да не е установена.

Тази версия получава косвена подкрепа и от съдбата на два сестрински кораба. Proteus и Nereus, които имат сходна конструкция, изчезват в Атлантическия океан през Втората световна война, докато също превозват тежка метална руда. Липсата на останки и при тези случаи поражда подобни загадки, но общите конструктивни особености и видът на товара насочват повече към техническа уязвимост, отколкото към необясним природен феномен.

Връзката между Cyclops и Бермудския триъгълник се появява значително по-късно. През 1918 година самото понятие още не съществува; то влиза в популярната култура десетилетия след изчезването на кораба. Тъй като последният му известен маршрут преминава през зоната, впоследствие наречена Бермудски триъгълник, случаят лесно е включен в разказите за кораби, погълнати от неизвестни сили.

Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ посочва, че Бермудският триъгълник няма официално определени граници и не е признат като географско наименование. Няма и доказателства, че в района изчезват повече кораби и самолети, отколкото в други натоварени части на океана. Силните бури, Гълфстриймът, плитчините, техническите повреди и човешките грешки са достатъчни, за да обяснят голяма част от свързаните с него инциденти.

Повече от век след последното плаване останките на USS Cyclops все още не са открити. Без тях не може да се докаже дали корабът се е разцепил, преобърнал или потънал по друга причина. Историята му остава истинска морска загадка, но неизвестният отговор не е доказателство за свръхестествено събитие. Наличните сведения сочат към кораб с технически проблеми, необичайно тежък товар и труден маршрут през Атлантическия океан.