На 24 февруари 1978 година петима приятели тръгват към баскетболен мач в Чико, Калифорния. Нищо в тази вечер не изглежда опасно. Те не са бегълци. Не са авантюристи. Не са хора, които биха тръгнали доброволно към заснежени планински пътища посред нощ.

Имената им са Джак Мадруга, Бил Стърлинг, Тед Уайър, Джаки Хюет и Гари Матиас. Четирима от тях имат различни форми на обучителни или интелектуални затруднения, а Гари Матиас е лекуван за параноидна шизофрения, но според близките си по това време приема лекарствата си и изглежда стабилен. Те са приятели, обичат спорта и често ходят заедно на мачове.

Вечерта започва почти радостно. Те гледат мача в California State University, Chico, след което се качват в автомобила на Джак Мадруга — Mercury Montego. Около 22:00 часа спират в малък магазин близо до кампуса и купуват сладки неща и напитки за пътя. Това е последният сигурен момент, в който петимата са видени живи.

От Чико до домовете им в Юба Сити и Мерисвил пътят не е дълъг. Те трябва просто да се върнат обратно. На следващата сутрин ги чака важен баскетболен турнир на техния отбор. Някои от тях вече са си приготвили дрехите за мача. Гари дори настоявал майка му да не го остави да се успи. Всичко подсказва, че тези мъже са планирали да се приберат.

Но те никога не стигат у дома.

На 28 февруари автомобилът им е открит далеч от нормалния маршрут — в района на Plumas National Forest, на заснежен, отдалечен планински път. Колата не е разбита. Не е без бензин. Дори стартира, когато полицията я проверява. Това е първият голям въпрос: защо изобщо са били там? Според Washington Post автомобилът се намирал на около 70 мили от Чико, спрял край снежната линия, с около четвърт резервоар гориво, а ключовете липсвали.

Има нещо още по-странно. Мадруга много пазел колата си. Близките му твърдели, че той не би я карал по лош планински път без причина. А районът не бил място, където групата обичайно би отишла — особено в студ, сняг и тъмнина. Семействата им вярвали, че или са били подведени, или заплашени да тръгнат натам.

Търсенето продължава с месеци. Снегът затруднява всичко. Следите изчезват. Родителите чакат новини, а планината мълчи. Едва когато снегът започва да се топи, истинският ужас се показва.

На 4 юни мотористи попадат на служебен фургон на горските служби, намиращ се на почти 20 мили от изоставената кола. Вътре е тялото на Тед Уайър. Той е завит с множество одеяла, обувките му липсват, а по тялото му има следи, които подсказват, че е оцелял не часове, а вероятно седмици след изчезването. Sacramento Bee цитира съдебна оценка, според която растежът на брадата му показвал, че може да е преживял около четири до шест седмици във фургона.

И точно тук случаят става почти непоносим.

Във фургона е имало храна. Имало е материали, които могат да се използват за огън. Имало е и пропанова система, която би могла да даде топлина. Но голяма част от храната не е използвана, огън не е запален, а газта не е включена. Един от разследващите по-късно казва, че е било достатъчно „само да включат газта“, за да има отопление.

След това са открити останките на Бил Стърлинг и Джак Мадруга, по-близо до пътя между автомобила и фургона. Останките на Джаки Хюет са намерени по-късно от баща му. Четирима от петимата са открити. Но Гари Матиас — човекът, който може би е бил последният жив свидетел на случилото се — изчезва напълно. Неговото тяло никога не е намерено.

Най-смущаващата следа е, че обувките на Гари са открити във фургона. Обувките на Тед липсват. Това кара разследващите да предположат, че Гари може да е бил във фургона и евентуално да е взел по-здравите обувки на Тед, преди да тръгне навън. Но накъде? Защо? И какво се е случило след това?

През годините се появяват много теории. Една казва, че са се объркали, последвали са грешен път и после са тръгнали по следи в снега, вярвайки, че помощта е „само зад следващия завой“. Друга предполага, че някой ги е уплашил или принудил да напуснат нормалния маршрут. Има и свидетел, Джоузеф Шоунс, който твърди, че същата нощ е бил блокиран на планинския път и е видял светлини и хора, но сам признава, че е бил в тежко състояние, с болки, почти в безсъзнание и може би е халюцинирал.

Това е трагедията на случая: има много парчета, но няма картина.

Защо колата е тръгнала към планината?
Защо са я изоставили, след като не е била безнадеждно затънала?
Как са стигнали до фургона?
Защо не са използвали цялата храна и отоплението?
И най-вече — какво се случва с Гари Матиас?

Десетилетия по-късно случаят остава отворен. През 2020 г. писмо на шерифската служба на Юба Каунти, цитирано от ABC, посочва, че Гари Матиас се смята за вероятна жертва на престъпление, а случаят продължава да се води като изчезване/убийство.

Изчезването на петимата от Юба не е просто история за хора, изгубили се в снега. То е история за една нощ, в която логиката се чупи. Петима мъже тръгват от баскетболен мач, с планове за следващата сутрин, с дрехи, приготвени за турнир, с домове, които ги чакат.

А вместо това ги поглъща планината.

Четирима са намерени твърде късно.
Петият никога не се връща.

И може би най-страшното е, че след всички търсения, разследвания, свидетелства и теории, най-простият въпрос все още няма отговор:

Кой или какво ги накара да тръгнат по онзи път?