На 12 юли 1929 година над Боденското езеро за първи път се издига самолет, който трудно може да бъде сравнен с останалите машини от епохата. Dornier Do X има размах на крилата около 48 метра, дължина около 40 метра и дванадесет двигателя, разположени по двойки върху крилото. Музеят Dornier го определя като най-големия пътнически самолет в света по онова време.

Проектът е дело на Клод Дорние, който си представя междуконтиненталния самолет не като по-голяма версия на обикновената машина, а като летящ кораб. Това личи дори в начина, по който е организиран екипажът. Пилотите не управляват директно дванадесетте двигателя. Те подават необходимата мощност към отделен инженер, който контролира моторите — система, напомняща командването между мостика и машинното отделение на кораб.

Размерите позволяват и нещо необичайно за авиацията в края на 20-те години — истински пътнически помещения. Do X има три нива. Предвидени са салон, трапезария, помещение за пушачи с бар, кухня, тоалетни и седалки, които могат да бъдат превръщани в спални места. При дълги полети проектният капацитет е около 66 пътници, а при по-кратки маршрути може да достигне около 100. Това е важно уточнение, защото прочутите 169 души не са били нормалният търговски капацитет на самолета.

На 21 октомври 1929 г. Dornier организира демонстрационен полет над Боденското езеро. На борда се качват общо 169 души. Германският федерален архив пази снимки именно от този полет и го описва като световен рекорд за броя хора, превозени едновременно с летателен апарат. Рекордът остава ненадминат близо две десетилетия.

Но полетът показва и ограниченията на гиганта. Първата версия използва дванадесет въздушно охлаждани двигателя Siemens-Jupiter. Те се оказват недостатъчни за толкова голяма машина и създават проблеми с прегряването. След изпитанията са заменени с дванадесет американски Curtiss Conqueror — V-образни 12-цилиндрови двигатели с водно охлаждане и мощност около 600 конски сили всеки. Новата конфигурация лети за първи път през август 1930 година.

Двигателите са подредени в шест двойки в конфигурация „теглещ–бутащ“ — единият върти витло напред, другият назад. Погледнат отпред, самолетът може да изглежда сякаш има само шест моторни гондоли, но във всяка има по два двигателя.

Още по-необичайно е обслужването им. Крилото е достатъчно дебело, за да има вътрешни проходи, по които механиците могат да достигат до двигателите по време на полет. Това звучи като невероятен лукс на инженерната мисъл, но всъщност показва колко сложна е машината. Дванадесет мотора означават дванадесет системи, които могат да прегреят, да загубят мощност или да се нуждаят от ремонт.

Истинското изпитание започва през ноември 1930 година, когато Do X потегля към Съединените щати. Целта е много повече от технически полет. Dornier иска да демонстрира, че огромната летяща лодка може да стане основа на бъдещия трансатлантически пътнически транспорт.

Маршрутът обаче се превръща в демонстрация и на слабостите на проекта.

По пътя възникват технически проблеми и произшествия. В Лисабон пожар поврежда крилото и машината трябва да остане за ремонт. След това полетът продължава покрай африканския бряг и през Атлантическия океан до Южна Америка. Оттам Do X се отправя на север през континента и Карибите. Smithsonian описва пътуването като изпълнено с механични проблеми и инциденти, превърнали планираната демонстрация в близо десетмесечно приключение.


На 27 август 1931 г. Do X най-накрая достига Ню Йорк.

Появата му предизвиква огромен обществен интерес. Самолетът изглежда като машина от бъдещето — огромен корпус върху водата, крило почти 50 метра широко и цяла редица двигатели над него. Но именно пътуването до Америка показва колко трудно би било Do X да работи като редовен самолет.

Той е бавен, харчи огромни количества гориво и има сравнително скромни характеристики въпреки дванадесетте двигателя. Огромното тегло означава, че всяка повреда и всяка промяна по машината струват скъпо. А световната икономика вече навлиза в Голямата депресия. Smithsonian обобщава проблема много точно: Do X се превръща в толкова скъп проект, че дори големите дирижабли започват да изглеждат икономични в сравнение с него.

Въпреки това машината успява да се върне в Европа. На 19 май 1932 г. напуска Нюфаундленд по обратния трансатлантически маршрут, а по-късно същата година достига Германия. Сред участниците в обратния полет е германската пилотка Антони Щрасман, която Smithsonian посочва като първата европейска жена, преминала успешно Атлантика със самолет.

През 1933 г. кариерата на германския Do X практически приключва след неуспешно кацане край Пасау, при което опашната част е сериозно повредена. Самолетът е поправен, но не се връща към реална пътническа експлоатация. Последният му полет над Боденското езеро е през октомври 1934 г.

Построени са само три Dornier Do X. Освен германската машина още два екземпляра са доставени на Италия — Do X2 „Umberto Maddalena“ и Do X3 „Alessandro Guidoni“. Те също не успяват да превърнат концепцията в икономически жизнеспособен транспорт и по-късно са бракувани. Германският Do X е изложен в авиационен музей в Берлин, където е тежко повреден по време на бомбардировка през Втората световна война.

Днес често се казва, че Do X е „провал“. Това е вярно, ако го оценяваме като търговски самолет — той никога не създава обещаната мрежа от луксозни трансатлантически линии.

Като инженерна стъпка обаче историята му изглежда различно.

През 1929 г., когато редовната гражданска авиация все още превозва сравнително малко хора, Dornier вече проектира машина с десетки пътници, спални места, трапезария и възможност за пресичане на океани. По това време самолетните пътувания все още са скъпи, ниско над земята и зависими силно от времето, а масовата гражданска авиация тепърва започва да се развива.

Do X просто се появява преди двигателите, аеродинамиката и икономиката да са готови за подобна машина.

Само няколко десетилетия по-късно идеята, която изглежда прекалено амбициозна през 1929 г., става ежедневие: стотици хора пресичат океани в един самолет. Dornier Do X не успява да бъде този самолет, но показва много рано какъв мащаб ще достигне пътническата авиация.