Вечерта на 18 септември 1980 г. екип на американските Военновъздушни сили извършва рутинна техническа операция в ракетен комплекс 374-7 край малкия град Дамаскъс в щата Арканзас. На повече от сто метра под земята се намира Titan II – една от най-мощните междуконтинентални балистични ракети, разположени от САЩ по време на Студената война. На върха ѝ стои термоядрена бойна глава W53 с мощност около 9 мегатона.

Titan II е внушително оръжие – около 31 метра височина и приблизително 150 тона при старт. За разлика от по-новите ракети с твърдо гориво, тя използва течни компоненти, които могат да се съхраняват в ракетата и позволяват тя да бъде готова за изстрелване практически постоянно. Точно тези горива обаче са изключително токсични и опасни.

Малко след 18:30 ч. двама военнослужещи работят върху системата за налягане на ракетата. При операцията един от тях случайно изпуска голяма метална вложка от гаечен ключ.

Тя пада надолу в силоза.

След десетки метри свободно падане вложката удря конструкция в долната част на ракетата, отскача и се забива в стената на горивния резервоар на първата степен. Металната обвивка е пробита и от нея започва да изтича Aerozine 50 – изключително токсично ракетно гориво.

Причината изглежда почти абсурдно малка в сравнение с това, което следва.

Ракетата е заредена с огромно количество гориво и окислител. При Titan II те са така наречените хиперголни компоненти – при контакт помежду си могат да се възпламенят без необходимост от обикновена искра. Именно затова постепенното изпускане на гориво в затворен ракетен силоз представлява изключително сериозна опасност.

Военните разбират, че ситуацията може да излезе извън контрол. Персоналът е евакуиран, а малко по-късно започва и извеждането на цивилни жители от района. Специализиран екип се опитва да установи състоянието на ракетата и концентрацията на горивни пари.

Проблемът е, че никой не може просто да влезе, да запуши дупката и да приключи операцията.

Titan II стои вертикално в тесен подземен силоз, пълен с опасни изпарения. Горивният резервоар постепенно губи налягане, а около ракетата се натрупва все по-взривоопасна смес.

Малко преди 03:00 ч. сутринта двама специалисти – Дейвид Ливингстън и Джеф Кенеди – влизат отново в комплекса, за да измерят концентрацията на горивните пари. Данните показват изключително опасни нива. Те се връщат към повърхността и чакат следващи инструкции.

Тогава ракетата експлодира.

Взривът е толкова мощен, че унищожава Titan II и практически разрушава ракетния комплекс. Огромният железобетонен капак над силоза, тежащ около 740 тона, е изхвърлен във въздуха и пада на повече от 180 метра от първоначалното си място.

Джеф Кенеди е изхвърлен на десетки метри и оцелява с тежки наранявания. Дейвид Ливингстън е затрупан сред останките. Той е открит и евакуиран, но по-късно умира от травмите си.

Общо 21 души са ранени, а Ливингстън е единствената жертва на експлозията.

Но след взрива възниква друг, още по-страшен въпрос:


Къде е ядрената бойна глава?

Titan II носи W53 – термоядрено оръжие с мощност около девет мегатона. Експлозията на ракетното гориво е изхвърлила бойната глава от силоза.

Тя е открита на земята на около 30 метра от входа на комплекса. Повредена е, но остава до голяма степен цяла. Системите ѝ за безопасност работят както е предвидено и няма ядрена детонация. Не е установено и изтичане на радиоактивен материал.

Това е важна подробност, защото историята понякога се разказва така, сякаш Арканзас е бил на секунди от случайна деветмегатонна ядрена експлозия.

Ситуацията безспорно е изключително опасна, но ядрените бойни глави не могат просто да детонират като ядрено оръжие от удар или пожар. За пълна ядрена експлозия трябва да се изпълни строго определена последователност от действия в самата бойна глава. В случая защитните механизми предотвратяват подобно развитие. Разследването не открива и радиоактивно замърсяване около комплекса.

Това обаче не прави случилото се маловажно. Термоядрена бойна глава буквално е изхвърлена от унищожена междуконтинентална ракета след авария, започнала от изпуснат инструмент.

Разследването заключава, че основната причина е човешка грешка. В същото време инцидентът подчертава по-голям проблем – Titan II е мощна, но сложна система, работеща с токсични и силно реактивни течни горива. В официалните документи системата по-късно е описвана като надеждна, но крайно непростителна към грешките.

И това не е първият тежък инцидент с Titan II в Арканзас. През 1965 г. пожар в друг ракетен комплекс убива 53 цивилни работници. Още по-необичайното е, че ракетата, намирала се в този силоз през 1965 г., по-късно е преместена – и според историческите данни това е същата ракета, която е унищожена при аварията край Дамаскъс през 1980 г.

Година след инцидента администрацията на Роналд Рейгън обявява планове за извеждане на Titan II от бойно дежурство. Причините включват безопасността, високите разходи за поддръжка и преминаването към по-модерни оръжейни системи. Последните Titan II са извадени от експлоатация през 1987 г.

Самият комплекс 374-7 никога не е възстановен. Останките са разчистени, силозът е запълнен и затворен. Днес мястото е включено в Националния регистър на историческите места на САЩ.

Историята на Damascus Titan II остава впечатляваща не защото един човек „почти взривява Америка с гаечен ключ“, както понякога се представя сензационно. Тя показва нещо много по-неудобно – колко сложни системи, създадени да издържат на ядрена война, понякога могат да бъдат поставени в критична ситуация от една съвсем обикновена човешка грешка.