Представете си мъгла, толкова гъста, че не можете да видите собствените си обувки, докато вървите. Въздухът има вкус на сяра, а кожата ви лепне от сажди. Това не е сцена от филм на ужасите, а реалността в Лондон на 5 декември 1952 г.
Това е началото на Големия смог – най-смъртоносното екологично бедствие в историята на Великобритания.
Всичко започва с необичаен студ. Лондончани започват да горят огромни количества въглища, за да се стоплят. Димът от комините, смесен с изпаренията от фабриките и дизеловите автобуси, се издига нагоре... и спира.
Антициклон над града действа като похлупак, задържайки студения, отровен въздух при земята. Резултатът е "Pea Souper" – жълто-черна, задушлива мъгла, пълна със сярна киселина.
Мъглата става толкова плътна, че:
Автомобилите са изоставени по улиците.
Кината затварят, защото зрителите не виждат екрана от дима в залата.
Влизат съобщения за хора, които падат в Темза, защото не виждат къде свършва брегът.
Най-страшното в тази трагедия е, че няма паника. Хората просто си стоят вкъщи, мислейки, че е "просто мъгла". Но смогът прониква вътре.
В болниците започват да прииждат хиляди хора със сини устни, борещи се за въздух. Гробарите скоро съобщават, че ковчезите са свършили.
Първоначалните данни сочат за 4 000 загинали. Днес, съвременните изследвания показват, че реалната бройка е между 10 000 и 12 000 души, загинали от белодробни инфекции и хипоксия само за няколко дни и седмиците след това.
Големият смог от 1952 г. променя света завинаги. Той води до приемането на Закона за чист въздух от 1956 г. и ни напомня колко крехка е границата между цивилизацията и екологичната катастрофа.