До средата на XX век първите минути след раждането на едно дете са били обвити в опасна несигурност. По онова време медицинската практика е била фокусирана почти изцяло върху състоянието на майката. Ако бебето се родяло посиняло, изтощено или с усложнено дишане, лекарите често са го смятали за твърде слабо, за да оцелее, или за мъртвородено. Тези деца са били оставяни настрана без сериозни опити за реанимация.
Всичко това се променя благодарение на д-р Вирджиния Апгар – една от първите жени професори в САЩ и пионер в областта на анестезиологията, която превръща хаоса в родилната зала в прецизна наука.
Тъмната реалност преди 1952 година
През първата половина на миналия век детската смъртност в рамките на първите 24 часа след раждането е била стряскащо висока, въпреки спада в смъртността на майките. Проблемът е бил липсата на обективен, бърз и стандартизиран метод за оценка на състоянието на новороденото. Лекарите са разчитали на субективно усещане, а бебетата, родени под влияние на упойките на майката (които потискат дишането), често са били отписвани преждевременно.
През 1949 г. д-р Апгар става първата жена пълен професор в Колежа по лекари и хирурзи към Колумбийския университет. Работейки в родилните зали, тя забелязва този системен пропуск. Когато веднъж неин студент я пита как може бързо да се оцени състоянието на новородено, тя грабва лист хартия и записва пет основни клинични признака, които всеки лекар или акушерка може да провери за броени секунди. Това спонтанно хрумване поставя началото на теста Апгар, представен официално през 1952 г.
Анатомия на скалата Апгар: Петте стъпки към живота
Тестът се провежда точно в 1-вата минута и в 5-ата минута след раждането на детето. За всеки от петте показателя бебето получава оценка от 0, 1 или 2 точки. Така максималният бал е 10, а резултат под 7 показва, че детето има нужда от медицинска помощ.
Години по-късно, за по-лесно запаметяване, лекарите превръщат фамилията на Вирджиния в акроним (A-P-G-A-R):
| Буква (Акроним) | Клиничен показател | 0 точки | 1 точка | 2 точки |
| A ppearance | Цвят на кожата | Изцяло синьо или бледо тяло | Розово тяло, но сини крайници | Изцяло розово тяло |
| P ulse | Пулс (Сърдечна честота) | Липсва пулс | Под 100 удара в минута | Над 100 удара в минута |
| G rimace | Рефлекси (Гримаса) | Липсва реакция | Лека гримаса при стимулация | Кихане, кашляне или силен плач |
| A ctivity | Мускулен тонус | Отпуснати мускули | Леко свиване на крайниците | Активни движения на бебето |
| R espiration | Дишане | Липсва дишане | Слабо, неравномерно дишане | Силно дишане и бурен плач |
Резултатът от първата минута показва дали бебето има нужда от незабавна помощ (кислород, почистване на дихателните пътища), а резултатът от петата минута показва как детето се адаптира към външния свят и дали предприетите медицински мерки са успешни.
Наследството на една легенда
Въвеждането на тази проста, но гениална скала предизвиква революция. Лекарите вече не са стояли безучастно пред посинелите бебета; те са знаели точно какво да направят в рамките на първите, най-критични 60 секунди от живота им. Скалата Апгар дава тласък на създаването на изцяло нова медицинска специалност – неонатологията.
Д-р Вирджиния Апгар не спира дотук. По-късно тя посвещава живота си на изследването на вродените дефекти и значението на преждевременното раждане, като става директор на фондацията March of Dimes. Тя е била и страстен музикант – сама е изработвала виолончели и цигулки от парчета дърво, които намирала.
Тя никога не се пенсионира и работи до смъртта си през 1974 г. Днес, десетилетия по-късно, всяко едно бебе, родено в модерна болница по света, получава своите първи оценки в живота – оценките по скалата Апгар. Милиони възрастни днес дължат живота си на жената, която превърна първата минута след раждането в победа на медицината.
Коментари