В ранните часове на 18 март 1990 година Бостън постепенно утихва след празненствата за Деня на свети Патрик. Улиците са почти празни, а в музея „Изабела Стюарт Гарднър“ двама млади охранители започват поредната спокойна нощна смяна.

Малко след полунощ на служебния вход се появяват двама мъже в полицейски униформи. Те заявяват, че проверяват сигнал за нарушение. Охранителят нарушава правилата на музея и ги допуска вътре. Само минути по-късно той и неговият колега са оковани с белезници, вързани и отведени в мазето. Крадците вече разполагат с целия музей.

Няма разбиване на врати.
Няма шумна аларма.
Няма паническо бягство.

През следващите 81 минути датчиците за движение записват как двамата мъже обикалят спокойно из залите. Те очевидно не действат като хора, които се страхуват, че полицията може да пристигне всеки момент. Разрязват платна, свалят картини от рамките им и правят две отделни пътувания до автомобила си, преди да напуснат сградата в 2:45 часа. Охранителите остават вързани до 8:15 сутринта, когато са открити от полицията.

От музея изчезват общо 13 произведения.

Сред тях е „Концертът“ на Йоханес Вермеер — една от малкото известни картини на загадъчния нидерландски художник. Открадната е и „Христос в бурята на Галилейското море“, единственият известен морски пейзаж на Рембранд. Крадците вземат още второ голямо платно и малък автопортрет на Рембранд, картина на Едуар Мане, пет произведения на Едгар Дега, пейзаж на Говерт Флинк, древен китайски бронзов съд и декоративен бронзов орел.

Изборът им изглежда странен.

Някои от най-ценните произведения в музея остават недокоснати. В същото време крадците отделят време за малки скици, китайски съд и декоративен елемент от наполеоново знаме. Това поражда един от големите въпроси около случая: действали ли са по предварително подготвен списък, или са вземали онова, което им се е сторило лесно за пренасяне?

И още нещо е необичайно — начинът, по който се отнасят към картините. Вместо внимателно да ги освободят, те разрязват част от платната направо в рамките. Подобно действие може завинаги да повреди произведения, струващи десетки милиони. Това кара някои изследователи да се съмняват, че мъжете са били професионални крадци на изкуство.

Стойността на откраднатото днес се оценява на повече от 500 милиона долара, а ФБР определя случая като най-голямото престъпление срещу собствеността от този тип. Нито един от 13-те експоната не е възстановен.

Следват десетилетия на разследване.

ФБР проверява връзки с организираната престъпност, нелегалната търговия с произведения на изкуството и престъпни групи от Нова Англия. През 2013 г. Бюрото обявява, че смята, че е установило самоличността на крадците и проследило движението на част от произведенията до Кънектикът и района на Филаделфия. Според тогавашната информация част от откраднатото е била предлагана за продажба. Какво се е случило след това обаче остава неизвестно.

Няма повдигнати обвинения за самия обир.
Няма публично доказано местонахождение на картините.
Няма сигурност дали всички произведения още съществуват.

Музеят предлага награда до 10 милиона долара за информация, която може да доведе до връщането на откраднатите творби в добро състояние. Разследването продължава съвместно с ФБР и прокуратурата на САЩ.

Но най-силният символ на обира не е скрит в полицейски архив.

Той се намира по стените на музея.

Празните рамки на откраднатите картини са поправени и върнати на местата си. Те продължават да висят там — не като украса, а като обещание, че един ден произведенията могат да се върнат. Всяка празна рамка показва не само какво е откраднато, но и празнината, която престъплението е оставило в цялата колекция.

Повече от три десетилетия по-късно обирът остава неразкрит.

Двама мъже в униформи влизат през обикновена врата. Прекарват повече от час сред безценни шедьоври. Излизат с плячка за стотици милиони и изчезват в нощта.

Без изстрел.
Без преследване.
Без нито една върната картина.

А празните рамки все още чакат.