На 19 ноември 1942 година Червената армия започва операция „Уран“ — мащабна контраофанзива, насочена не толкова срещу германските позиции в самия Сталинград, колкото срещу по-слабо защитените флангове северно и южно от града. Планът е съветските войски да пробият през румънските линии, да се срещнат западно от Сталинград и да обкръжат германската Шеста армия.

Един от резервите, които германското командване може да използва срещу настъплението, е 48-и танков корпус. В неговия състав се намира 22-ра танкова дивизия, оборудвана предимно с вече остаряващи чешки танкове Panzer 38(t). Когато дивизията получава заповед да се придвижи към пробива, се оказва, че част от машините не могат да бъдат използвани веднага.

Причината звучи почти комично на фона на огромната битка. Докато танковете стояли продължително време на полеви позиции, около тях била натрупана слама, използвана за прикриване и защита от студа. В нея се заселили полски мишки, които проникнали в машините и прегризали изолацията на част от електрическите кабели. При опитите за стартиране се появили повреди в запалването и други електрически системи.

Случаят е описан в исторически разкази за битката при Сталинград, но точният брой на засегнатите танкове не е напълно ясен. Понякога се твърди, че от близо сто машини само около тридесет били в състояние да потеглят. Това число обаче не бива да се обяснява единствено с мишките. Дивизията страдала и от недостиг на гориво, резервни части, техническа поддръжка и разпокъсано разполагане на силите.

Дори изправните машини не представлявали особено силен резерв. Panzer 38(t) вече отстъпвал по защита и въоръжение на съветския Т-34, а зимните условия допълнително затруднявали движението му. Когато частите на 22-ра танкова дивизия най-накрая влезли в бой, те се сблъскали с по-многобройни съветски танкови формирования и не успели да възстановят положението.

Проблемът бил не само технически. Германските командири получавали променящи се и понякога противоречиви заповеди, а подразделенията не успели да се съсредоточат достатъчно бързо. Докато германският резерв се опитвал да се организира, съветските части вече напредвали дълбоко в тила и затваряли обръча около Сталинград.

Оттук идва и легендата за „мишките саботьори“. Разказана накратко, историята звучи така, сякаш малки гризачи са спрели германската контраатака и са помогнали за победата на Червената армия. Реалността е по-прозаична. Мишките действително са повредили част от техниката, но не са решили изхода на операцията. Съветският успех се дължи на внимателно планиране, числено превъзходство, слабите флангове на силите на Оста и неспособността на германското командване да реагира навреме.

Случаят обаче показва нещо важно за механизираната война. Един танк може да тежи десетки тонове и да носи оръдие, способно да унищожава други бойни машини, но остава зависим от малки кабели, горивни линии, акумулатори и резервни части. Когато поддръжката е недостатъчна, дори наглед незначителна повреда може да обездвижи сложна техника в най-неподходящия момент.

След инцидента германските части получили указания да проверяват по-внимателно машините, оставени дълго време на полеви позиции. Историята оцелява не защото мишките са „спечелили Сталинград“, а защото добре илюстрира колко често големите военни планове зависят от съвсем дребни и непредвидими подробности.