Александрийската библиотека е основана в началото на III в. пр.н.е. по време на управлението на Птолемей I Сотер и неговия наследник Птолемей II Филаделф. Тя не е функционирала като самостоятелна единица, а е била интегрална част от по-голям научноизследователски комплекс, известен като Музейон (Храм на музите). Тази институция е финансирана директно от царската хазна и е осигурявала на учените възнаграждение, храна и жилище, което я превръща в прототип на съвременните изследователски университети. Архитектурно библиотеката е включвала перистилни зали, читални и специализирани хранилища за папирусни свитъци. Организацията на работата е била поверена на главен библиотекар, като сред първите ръководители са били фигури като Зенодот от Ефес и Калимах от Кирена, създател на „Пинакес“ – първият в историята библиографски каталог.

Методи за придобиване на информация и класификация на фондовете

Целта на Птолемеите е била събирането на цялото налично познание на човечеството, за което са прилагани агресивни методи за придобиване на текстове. Съществувал е закон, според който всеки кораб, акостирал в пристанището на Александрия, е бил претърсван за книги. Намерените свитъци са били изземвани и преписвани в скрипториите на библиотеката. Оригиналите често са оставали в архива, докато собствениците са получавали обратно само копията. Този фонд е станал известен като „корабните фондове“. В своя пик библиотеката е съхранявала между 400 000 и 700 000 папирусни свитъка. Поради огромния обем на работа е създадена втора, „дъщерна“ библиотека в храма на Серапис (Серапеум), която е обслужвала по-широк кръг от читатели.


Научни постижения и принос към античната физика и география

Институцията е била център на фундаментални открития в областта на математиката, астрономията и географията. Ератостен от Кирена, един от главните библиотекари, успява да изчисли обиколката на Земята с изключителна точност, използвайки геометричната зависимост на слънчевите сенки в два различни града.

Тъй като ъгълът на слънчевите лъчи в Сиена е бил 0° по време на лятното слънцестоене, а в Александрия – 7.2°, той заключава, че разстоянието между двата града представлява 1/50 от обиколката на планетата. В същата среда Аристарх от Самос предлага първата хелиоцентрична хипотеза, а Хипарх създава прецизен каталог на звездните величини. Тези трудове са били съхранявани и преписвани в библиотеката, което е позволявало приемственост между отделните поколения учени.

Хипотези за разрушаването и поетапният упадък на институцията

В историческата наука е доказано, че унищожението на библиотеката е сложен процес на деградация, продължил над шест века. Първият документиран инцидент се случва през 48 г. пр.н.е. по време на Александрийската война на Юлий Цезар. Огънят от запаления флот в пристанището се прехвърля върху крайбрежните складове, където вероятно са се намирали хиляди свитъци. Въпреки това институцията продължава да функционира и след това. Вторият етап на разруха е свързан с военните кампании на император Аврелиан през 270 г. сл.н.е., когато е разрушен целият квартал Брухейон. През 391 г. сл.н.е. император Теодосий I издава декрет за унищожаване на езическите храмове, което води до ликвидирането на Серапеума. Последният етап е свързан с арабското завоевание през 642 г. сл.н.е., макар че към този момент библиотеката вероятно вече не е съществувала като организиран център.

Архитектура и функции на модерната Bibliotheca Alexandrina

През 2002 г. е открита модерната Bibliotheca Alexandrina, изградена под егидата на ЮНЕСКО. Сградата се отличава с наклонен диск с диаметър 160 метра, чиято фасада е покрита с гранитни плочи с изсечени знаци от 120 писмени системи. Новата библиотека разполага с капацитет за 8 милиона тома и включва планетариум, лаборатории за реставрация на ръкописи и дигитален архив. Макар да не съдържа оригиналните антични текстове, тя функционира като съвременен технологичен център, целящ да възстанови ролята на региона като глобален хъб за обмен на информация.