Солните хора от Иран: глава с брада и ботуш, съхранени в мината от векове

По време на добив в солна мина край иранския град Занджан работници попадат на останки, които изглеждат невероятно добре съхранени: човешка глава с все още видими коса и брада. Наблизо има кожен ботуш, в който е останала част от долен крайник, както и други древни предмети. Откритието става през зимата на 1993–1994 г. в мината Чехрабад, известна още като Дузлах. То е началото на археологически проучвания, които разкриват историята на няколко поколения древни миньори.

Солта създава необичайни условия за съхранение. Тя намалява количеството достъпна вода и ограничава разлагането на органичните тъкани. Така, освен кости, на мястото могат да останат кожа, коса, текстил, обувки и дървени предмети. При обикновени археологически находки много от тези материали биха се разградили за столетия. Затова запазените солни мумии представляват изключително ценен източник за всекидневния живот на работниците.

Първият открит човек, обозначаван като Солен човек №1, е датиран към ранния Сасанидски период, приблизително III–IV век от новата ера. По-късните открития показват, че мината е била използвана през различни исторически епохи. След откриването на още човешки останки от 2004 г. нататък археолозите установяват, че някои от хората са живели много по-рано — през Ахеменидския период. Научните анализи предполагат няколко срутвания на древните минни галерии, при които част от работниците вероятно са загинали.

Това не е история за умишлено балсамирани владетели, а за естествено съхранени хора, работили под земята. Солните пластове са защитили не само телата им, но и информацията за облеклото, предметите и условията на труд. Археологически и медицински екипи изследват останките с рентгенография, томография и съвременни методи, за да се установят възрастта им, нараняванията и обстоятелствата около смъртта им.

Приложените снимки са на истинските предмети, открити със Солен човек №1 — главата и неговият кожен ботуш с част от крака. Фотографът Юг Депон е заснел оригиналите през 2006 г. в Националния музей на Иран в Техеран. Те не представляват възстановки или снимки от самия момент на откриването.