На 13 юли 1978 г. 36-годишният физик Анатолий Бугорски работи в Института за физика на високите енергии в Протвино, на около 100 километра южно от Москва. Неговото работно място е далеч от обикновена лаборатория – там се намира огромният протонен синхротрон U-70, завършен през 1967 г. и по онова време сред най-мощните ускорители на частици в света.

В този ден Бугорски трябва да провери повредено оборудване по експерименталната линия. Същевременно няколко защитни механизма, които би трябвало да го предпазят от активния лъч, не функционират както трябва. Докато физикът се навежда над апаратурата, главата му попада точно в траекторията на високоенергиен протонен сноп.

Следва нещо, което почти няма аналог в историята на науката.

Протонният лъч с енергия около 76 GeV влиза през задната част на главата му и преминава през част от мозъка, областта около лявото ухо и излиза близо до лявата страна на носа. Бугорски не усеща болка в момента на инцидента. Вместо това вижда изключително ярка светкавица, която по-късно описва като светлина, по-ярка от хиляда слънца.

Причината той да види светлина, въпреки че лъчът не влиза през очите му, вероятно е свързана с взаимодействието на високоенергийните частици с тъканите и зрителната система. Но в този момент Бугорски прекрасно разбира какво се е случило.

И въпреки това първоначално продължава да работи.

По-късните описания на случая посочват изключително висока локална радиационна доза – приблизително 200 000 рада при входа на лъча и около 300 000 рада при изхода, съответстващи приблизително на 2000 и 3000 грея погълната доза по самия му тесен път. Числата звучат почти невъзможно, особено когато се сравнят с няколко грея, които при облъчване на цялото тяло могат да бъдат смъртоносни.

Но именно тук се крие ключът към оцеляването на Бугорски.

Той не получава хиляди грея върху цялото си тяло. Протонният сноп е изключително тесен и концентрира огромната си енергия върху много малък обем тъкан. Вместо да предизвика масивно системно увреждане на организма, той буквално прокарва тесен разрушителен канал през главата му. По-голямата част от мозъка и почти цялото останало тяло остават извън непосредственото облъчване. Затова сравненията между неговата доза и смъртоносната доза при облъчване на цялото тяло могат да бъдат подвеждащи.

Това обаче съвсем не означава, че Бугорски се разминава без сериозни последици.

През следващите дни лявата страна на лицето му се подува силно. Кожата около входната и изходната точка започва да се уврежда, а постепенно става видима и траекторията, по която лъчът е преминал през тъканите. Лекарите го изпращат в специализирана клиника в Москва, където първоначално очакват състоянието му да завърши фатално.

Това не се случва.

Бугорски оцелява, но част от последствията остават за цял живот. Той губи слуха на лявото си ухо, а увреждането на нервите води до парализа на лявата половина на лицето. По-късно се появяват и периодични епилептични пристъпи. Въпреки преминаването на лъча през мозъчна тъкан обаче, интелектуалните му способности остават до голяма степен запазени.

Един от най-често повтаряните детайли за случая е, че едната половина на лицето му сякаш „спира да старее“. Истината е малко по-прозаична. Заради парализираните нерви лявата страна на лицето му се движи много по-малко и с времето образува по-малко мимически бръчки. Така години след инцидента двете половини на лицето му изглеждат видимо различно.

Може би най-необичайното е какво прави Бугорски след възстановяването си.

Той не напуска науката.

Завършва дисертацията си и продължава да работи като физик в същия институт. Впоследствие дори става координатор на експерименти, свързани със същия ускорител U-70, който години по-рано едва не отнема живота му.

Дълго време историята остава почти неизвестна извън тесните научни среди. В Съветския съюз информацията за инциденти, свързани с ядрена и радиационна техника, е строго контролирана, а самият Бугорски не говори публично за случилото се повече от десетилетие. Едва през 90-те години неговият случай започва да става широко известен.

Историята на Анатолий Бугорски понякога се представя като човек, получил „стотици пъти смъртоносната доза радиация“ и необяснимо оцелял. Това обаче пропуска най-важната подробност. Размерът на дозата не е единственият фактор – огромно значение имат мястото, обемът на облъчената тъкан и начинът, по който енергията е отложена.

При Бугорски лъчът е бил тесен до милиметри. Той унищожава тъканите по своя път, но не облъчва равномерно целия организъм. Именно тази невероятно специфична комбинация от физика, траектория и чист късмет превръща инцидента в един от най-необичайните документирани случаи на човешко оцеляване след екстремно радиационно въздействие.