На 28 април 1988 г. един съвсем рутинен полет между Хило и Хонолулу на Хавайските острови се превръща в сцена от филм на ужасите. Никой от 90-те пътници на борда на Boeing 737-200, наречен „Кралица Лилиуокалани“, не подозира, че след броени минути ще се озове лице в лице с открития океан, докато лети със скорост от 500 км/ч.

1. Инцидентът: Когато покривът изчезва

Около 20 минути след излитането, докато самолетът достига своята крейсерска височина от 24 000 фута (около 7 300 метра), се чува оглушителен гръм. В следващата секунда над първите шест реда на първа класа небето се разкрива. Огромна секция от горната част на фюзелажа – близо 6 метра от покрива – се откъсва в резултат на експлозивна декомпресия.

Пилотите в кабината чуват „шумолене“ и виждат как вратата на кабината изчезва, а през раменете си виждат само синьо небе там, където доскоро е бил таванът на салона.

2. Героизъм в кокпита

Капитан Робърт Шорнстаймър и първият офицер Мадлин Томпкинс се оказват в ситуация, за която никой симулатор не може да те подготви. Самолетът е буквално разцепен, предната му част се държи само на подовите греди, а управлението е почти изгубено.

Въпреки ледения вятър, липсата на кислород и огромния шум, който прави комуникацията почти невъзможна, екипажът успява да започне аварийно снижаване. Те насочват осакатения самолет към летище Кахулуи на остров Мауи. По време на кацането левият двигател отказва, а пилотите не са сигурни дали колесникът изобщо ще се спусне. Въпреки всичко, 13 минути след декомпресията, самолетът докосва пистата и спира безопасно.

3. Трагедията на Кларабел Лансинг

За съжаление, инцидентът не минава без жертви. 58-годишната стюардеса Кларабел „C.B.“ Лансинг, ветеран с 37-годишен стаж, в момента на декомпресията е стояла до петия ред седалки. Тя е изсмукана мигновено от самолета. Въпреки мащабните издирвателни операции в океана, тялото ѝ никога не е открито. Тя остава единствената жертва на този полет – всички останали 94 души на борда оцеляват, макар и с десетки ранени.

4. Причината: Умората на метала

Разследването на NTSB разкрива шокиращи подробности. Самолетът е бил на 19 години и е извършил рекордните 89 680 полета (цикъла излитане-кацане) – близо два пъти над проектния лимит на Boeing. Краткотрайните полети между островите означавали постоянно надуване и свиване на фюзелажа под налягане, което в комбинация със соления и влажен океански въздух, довело до корозия и умора на метала.

Оказва се, че една от пътничките е забелязала пукнатина в обшивката на самолета още при качването си, но не е казала на никого, мислейки, че инженерите сигурно знаят за това.

5. Наследството на Полет 243

Този инцидент променя авиацията по три основни начина:

  • Програми за „Стареещи самолети“: Въведени са много по-строги изисквания за инспекция на самолети с голям брой полети, независимо от възрастта им.

  • Откриване на корозията: Инспекциите вече се фокусират върху микроскопични пукнатини и признаци на разслояване на метала, които преди са били пренебрегвани.

  • CRM (Crew Resource Management): Начинът, по който екипажът е работил в синхрон под огромен стрес, се превръща в златен стандарт за обучение на пилоти.