На 8 юни 1959 г. край бреговете на Флорида се провежда необичаен експеримент. Американската подводница USS Barbero изстрелва управляема ракета Regulus I. Но вместо бойна глава тя носи 3000 писма. Задачата е да демонстрира дали подобно средство може да се използва за бързо превозване на кореспонденция.
По онова време въздушната поща вече е добре развита, но американският министър на пощите Артър Съмърфийлд вижда възможност за още по-бързи доставки. За теста са подготвени два специални метални контейнера с по 1500 писма. Те заемат мястото, предназначено обикновено за бойната глава на ракетата. Цветовете на контейнерите напомнят познатите американски пощенски кутии.
Писмата съдържат официално послание и са адресирани до президента Дуайт Айзенхауер, вицепрезидента Ричард Никсън, представители на Конгреса, държавни служители и пощенски ръководители. Целта не е масова услуга за гражданите, а предварително организирана демонстрация на една необичайна идея.
Ракетата излита от подводницата и след приблизително 22 минути достига района на военноморската база Мейпорт във Флорида, на около 160 километра. Контейнерите са извадени, а писмата са предадени на обикновената пощенска система. Тази подробност е съществена: ракетата е съкратила времето за пренасяне между две точки, но не е заменила последните етапи на доставката.
Съмърфийлд приема полета като доказателство, че в бъдеще пощата може да преминава огромни разстояния за часове. В прогнозите му се появяват маршрути през океани и между континенти. Демонстрацията обаче има и военно измерение: тя показва възможностите и точността на управляема ракета в епохата на Студената война.
Ракетната поща така и не става редовна практика. Изстрелването е прекалено скъпо за сравнително малък товар, а наземното разпределение на писмата остава необходимо. Днес експериментът се помни като впечатляваща, но непрактична технологична идея. Оригинални предмети и писма от полета са запазени в колекциите на Националния пощенски музей на Смитсониън.
Коментари