След нападението на Германия срещу Съветския съюз през юни 1941 година хиляди жени искат да бъдат изпратени на фронта. Сред тях има и пилоти, навигатори и механици, преминали подготовка в многобройните съветски авиационни клубове през 30-те години. Жените обаче първоначално не са приемани като военни пилоти, въпреки че част от тях вече имат значителен летателен опит.

Промяната е свързана с Марина Раскова — известна съветска авиаторка и навигатор, участвала в рекордни полети преди войната. След множество писма от доброволки тя успява да убеди съветското ръководство да създаде женски авиационни части. В началото на 1942 година започват работа три полка: изтребителен, дневен бомбардировъчен и 588-и нощен бомбардировъчен полк. Последният по-късно става известен като „Нощните вещици“.

Полкът е командван от опитната пилотка Евдокия Бершанская. За разлика от другите две женски авиационни части, в които впоследствие са включвани и мъже, 588-и остава изцяло женски. Жените са не само пилоти и навигатори, но също механици, оръжейници, техници и служители в наземното обслужване. През февруари 1943 година, след успешно участие в бойните действия, частта получава гвардейско звание и е преименувана на 46-и гвардейски Тамански нощен бомбардировъчен авиационен полк.

Основният им самолет е Поликарпов У-2, по-късно преименуван на По-2. Това е двуместен биплан, създаден през 20-те години предимно като учебна и многоцелева машина. Конструкцията му е от дърво и плат, пилотската кабина е открита, а двигателят е сравнително слаб. Самолетът няма бронирана защита и модерно навигационно оборудване, а бойният вариант може да носи само ограничено количество бомби.

На пръв поглед По-2 изглежда неподходящ за война срещу германските изтребители и противовъздушна артилерия. При пряко попадение дървената конструкция лесно се запалва, а откритата кабина излага екипажа на студ, дъжд и силен въздушен поток. Много от жените летят без парашути, тъй като ниската височина и ограничената товароносимост намаляват практическата полза от тях, а всяко спестено тегло позволява превозването на повече гориво или боеприпаси.

Самолетът обаче има и качества, които го правят подходящ за нощни нападения. Той лети бавно, маневрира добре и може да излита от къси и грубо подготвени площадки близо до фронта. Ниската му скорост затруднява бързите германски изтребители да го следват и атакуват, макар популярното твърдение, че По-2 бил почти невъзможен за сваляне, да е преувеличено. Противовъздушните оръдия и прожекторите остават сериозна опасност през цялата война.

Обикновено екипажът се състои от пилот и навигатор, който изпълнява и ролята на бомбардир. Самолетите действат близо до линията на фронта и извършват поредица от кратки полети. След хвърлянето на бомбите машината се връща на временната площадка, където наземният екипаж я зарежда отново. При интензивни операции един екипаж може да извърши между осем и осемнадесет излитания за една нощ.

За да преминат през прожекторите и противовъздушния огън, жените разработват тактика за действие в малки групи. Част от самолетите привличат вниманието и принуждават прожекторите да ги следват, докато друга машина се приближава към целта от различна посока. Малко преди атаката пилотът намалява мощността или изключва двигателя и самолетът преминава в планиране. Така звукът от мотора отслабва и до земята достига предимно шумът на въздуха около крилата и обтяжките.

Именно с този звук често се обяснява германският прякор Nachthexen — „Нощните вещици“. Според популярния разказ приближаващият биплан напомнял метла, която преминава през нощния въздух. Името първоначално е използвано от противника, но жените от полка постепенно го приемат като знак за признание.

Целите обикновено са складове, железопътни линии, горивни бази, мостове, артилерийски позиции и места за разполагане на войски. Малките бомби рядко могат да причинят разрушенията на тежък бомбардировач, но непрекъснатите нападения имат друго предимство. Те затрудняват снабдяването, принуждават противника да поддържа противовъздушната отбрана в готовност и не позволяват на войниците да почиват спокойно.

Различните исторически източници закръглят общия брой на операциите по различен начин. Посочват се около 23 700 или над 24 000 бойни полета. Ограниченият товар на По-2 означава, че големият брой излитания не бива да се сравнява пряко с мисиите на тежките бомбардировъчни части, но той показва изключителното темпо на работа. Полкът лети от Кавказ и Крим през Беларус и Полша до Германия, а повече от двадесет негови пилоти и навигатори получават званието „Герой на Съветския съюз“.

Около „Нощните вещици“ впоследствие се натрупват много романтизирани истории — че германците вярвали в техни свръхестествени способности, че всяка свалена пилотка автоматично носела високо отличие или че самолетите били напълно невидими за техниката на противника. Не всички подобни твърдения могат да бъдат потвърдени. Документираната история и без тях е достатъчно впечатляваща: млади жени изпълняват нощни бойни задачи с бавни, открити и лесно запалими самолети при сурови условия и постоянен риск от противовъздушен огън.

„Нощните вещици“ не променят сами хода на войната и техните самолети не са тайно съветско чудо на техниката. Силата на полка се състои в организацията, постоянството и умелото използване на машина, която по всички обичайни показатели вече е остаряла. Това превръща 588-и полк в един от най-разпознаваемите примери за участието на жените в бойната авиация през Втората световна война.