На 29 ноември 1970 година мъж и двете му дъщери се разхождат в долината Идал, близо до норвежкия град Берген. Това място, известно сред местните като „Долината на смъртта“ (заради мрачната му история на самоубийства и инциденти), се готви да добави още една зловеща страница към репутацията си.

Сред скалите те откриват полуовъгленото тяло на жена. Това откритие дава началото на едно от най-мащабните и най-объркващи разследвания в историята на Норвегия – разследване, което продължава и до днес.

Смразяващите детайли на местопрестъплението

Когато полицията пристига, следователите се сблъскват със сценарий, който сякаш е излязъл от криминален роман:

  • Тялото е тежко обгорено, но само отпред.

  • Етикетите на всичките ѝ дрехи са старателно изрязани.

  • Около нея са открити бижута (поставени до нея, не върху нея), бутилка от ликьор, няколко хапчета за сън и бутилки, миришещи на бензин.

  • Няма документи, няма портфейл, няма никаква улика за нейната самоличност.

Официалната причина за смъртта е обявена като комбинация от изгаряния и отравяне с въглероден оксид, както и над 50 хапчета за сън в стомаха ѝ. Полицията обявява случая за самоубийство. Но никой не вярва на това.

Куфарите на тайните

Истинската мистерия започва дни по-късно, когато полицията открива два куфара, оставени на гарата в Берген, които принадлежат на жертвата. В тях намират:

  • Очила без диоптър (вероятно за дегизировка).

  • Перуки и козметика (чиито етикети също са премахнати).

  • Пари в различни валути.

  • И най-важното – малък черен бележник.

Бележникът съдържа страници с криптирани кодове. Когато военното разузнаване на Норвегия успява да ги дешифрира, се оказва, че това е хронология на пътуванията ѝ. Жената е пътувала неуморно из цяла Европа – Париж, Хамбург, Осло, Берген, Ставангер.

Осем живота, нито едно истинско име

Следователите установяват, че тя е отсядала в различни хотели, използвайки поне осем фалшиви самоличности и паспорти (като Женевиев Лансие, Клаудия Тиелт и др.). Персоналът в хотелите я описва като елегантна, дистанцирана жена, говореща английски, френски и немски, но винаги с акцент. Често е молила да смени стаята си, предпочитайки такива с балкон или без изглед към улицата – класическо поведение на човек, който се страхува, че е следен.

Шпионка в Студената война?

Годината е 1970-а. Студената война е в разгара си, а Норвегия е стратегическа точка. Една от най-популярните теории (подкрепена от много експерти) е, че Издалската жена е била шпионка.

По това време в района на Берген е имало секретни тестове на норвежките военновъздушни сили с нови ракети („Пенгуин“). Известно е, че тя е пътувала точно в районите, където са се провеждали тези тестове. Но за кого е работила? За КГБ, за Мосад или за западно разузнаване? Това остава загадка.

Друга теория предполага, че тя е била част от международна мрежа за фалшифициране на чекове, което би обяснило множеството паспорти и пътувания.

Новите следи: ДНК и зъби

През 2016 година случаят беше отворен отново, благодарение на съвременната наука. ДНК анализ и изследване на емайла на зъбите ѝ (които са били запазени в архивите) разкриха нови детайли:

  • Тя вероятно е родена около 1930 година в Нюрнберг, Германия, или в района около границата между Франция и Германия.

  • Зъболекарската ѝ работа е специфична за Източна или Централна Европа.

Въпреки тези пробиви, нейната самоличност остава неизвестна. Норвежката полиция публикува нови скици на лицето ѝ с надеждата някой някъде да разпознае своя отдавна изчезнал роднина.

Заключение

Издалската жена си отива от този свят, отнасяйки тайните си в гроба. Случаят продължава да напомня, че дори в нашата ера на технологии и наблюдение, има истории, които отказват да бъдат разгадани. Може би един ден истината ще излезе наяве, но дотогава тя остава „Жената без име“ от Долината на смъртта.