Венеция е известна със своите канали, гондоли и романтика. Но само на няколко километра от блясъка на площад „Сан Марко“, във венецианската лагуна лежи едно място, което италианското правителство се опитва да забрави от десетилетия. Остров Повелия не е просто изоставена земя – той е огромна масова гробница, скрита под руините на една стара болница, и място, където историята се е превърнала в чист ужас.

1. Островът на смъртта: Времето на чумата

Всичко започва през римско време, но истинският кошмар за Повелия настъпва през XIV век, когато Черната смърт (чумата) покосява Европа. Венеция, бидейки търговски център, е била изключително уязвима. Градът решава да използва малките острови в лагуната като „лазарети“ – места за карантина.

Повелия се превръща в дестинация, от която няма връщане. Всеки, който проявявал и най-малките симптоми на болестта, бил насилствено отвеждан там. Мъртвите били изгаряни на огромни клади, а тези, които все още били живи, били хвърляни в ямите върху труповете на своите близки. Говори се, че над 160 000 души са намерили смъртта си на този малък остров. И до днес почвата на Повелия е толкова наситена с пепелта от изгорените тела, че местните рибари избягват района, твърдейки, че често изваждат човешки кости в мрежите си.

2. Психиатричната клиника и „Лудият доктор“

След векове на изолация, през 1922 г. на острова е построена масивна сграда, която функционира като дом за възрастни и по-късно като психиатрична клиника. Това добавя нов слой към мрачната слава на Повелия.

Легендата разказва за главен лекар, който бил истински садист. Убеден, че може да „излекува“ лудостта чрез физическа болка, той подлагал пациентите на лоботомия и жестоки експерименти, използвайки ръчни бормашини и длета в камбанарията на острова. Пациентите, вече измъчвани от видения на призраците на жертвите на чумата, губели и последната си капка разсъдък. Историята на доктора завършва подобаващо зловещо: твърди се, че той се хвърлил от камбанарията, след като „бил подгонен от духовете на острова“, но оцелял след падането, само за да бъде задушен от мистериозна мъгла, излязла от земята.

3. Забранен за достъп

През 1968 г. болницата е окончателно затворена и островът е изоставен. Днес италианското правителство забранява официалния достъп на туристи до Повелия. Въпреки това, ловци на духове и авантюристи често плащат на местни лодкари, за да ги оставят там нелегално.

Почти всички, които са стъпвали на острова в последните години, разказват едно и също: усещане за тежка, потискаща енергия, звуци от плач и звън на камбана, въпреки че камбаната в кулата е премахната преди десетилетия. През 2014 г. италианската държава се опита да даде острова под наем на търг за 99 години, за да бъде превърнат в луксозен хотел, но инвеститорите се оттеглиха, уплашени от огромната цена за реставрация и... репутацията на мястото.

4. Факти:

  • Почвата: Смята се, че около 50% от почвата на острова се състои от човешка пепел.

  • Камбанарията: Тя е най-старата структура на острова, датираща от XII век, и е единственият ориентир, който се вижда от далеч.

  • Лозето: Преди години е имало опит да се отглежда лозе на острова (пепелта прави почвата много плодородна), но гроздето имало толкова странен вкус, че проектът бил прекратен.

Защо Повелия ни плаши?

Остров Повелия е символ на колективната ни памет за най-мрачните времена на човечеството. Той е паметник на болката, който природата бавно поглъща. Руините на болницата, обрасли с бръшлян, и тишината на лагуната напомнят, че някои места са по-добре да останат необезпокоявани.