На 23 януари 1973 г. на остров Хеймаей, част от исландските Вестманови острови, започва изригването на Елдфел. Населеното място се оказва непосредствено до новия вулкан. Евакуацията извежда жителите, но остава въпросът какво ще стане с града и неговото пристанище.
Лавата застрашава не само отделни сгради. Ако затвори входа на пристанището, тя би прекъснала достъпа до ключовата инфраструктура на риболовната общност. Именно този риск придава особено значение на опитите за охлаждане и ограничаване на потока.
На 7 февруари започва изпомпване на морска вода върху лавата. При контакта с горещия материал водата отнема топлина и образува големи облаци пара. Охладените участъци се втвърдяват. Постепенно операцията се разширява с тръбопроводи и помпено оборудване.
Според обобщените от Геоложката служба на САЩ данни до 10 юли са използвани приблизително шест милиона кубически метра морска вода. Охлаждането помага за образуването на втвърдени прегради и за запазването на проход към пристанището. Това е целенасочена намеса в определени части на потока, а не овладяване на целия вулкан.
Успехът трябва да се разбира в конкретните условия на Хеймаей: достъп до огромно количество вода, възможност да се доставя оборудване и характер на движещата се лава. Методът не е универсална рецепта за всяко изригване. На острова има тежки разрушения въпреки положените усилия.
Архивната снимка на Геоложката служба на САЩ показва пара, издигаща се над охлажданите лавови потоци. Тя документира самата операция, а не по-късна демонстрация. Историята остава пример за инженерна реакция, насочена към запазване на конкретна жизненоважна връзка с морето.
Коментари