Графитът и графенът са изградени от въглерод, но описват различни мащаби на неговата структура. В графита има множество слоеве. Графенът е един такъв слой с дебелина един атом, в който въглеродните атоми са подредени в шестоъгълна мрежа.

През 2004 г. екип с участието на Андрей Гейм и Константин Новоселов в Манчестър показва как подобни изключително тънки образци могат да бъдат получени и изследвани. Част от метода включва лепенка, с която от графит се отделят все по-тънки слоеве. Простият вид на инструмента прави историята запомняща се.

Самото отделяне обаче не изчерпва експеримента. Изследователите трябва да намерят подходящите участъци, да установят какво са получили и да измерят поведението им. Научната публикация от 2004 г. представя електронни свойства и ефект на електрично поле в атомно тънки въглеродни филми.

Това е причината историята да не се свежда до твърдението, че всеки може да направи готов високотехнологичен продукт с молив и тиксо. Между получаването на миниатюрна люспа и създаването на надежден материал за устройство има изисквания към разпознаването, качеството и обработката.

През 2010 г. Гейм и Новоселов получават Нобеловата награда за физика за изследванията си върху графена. Лепенката остава удобен символ на откритието, защото показва как достъпен инструмент може да участва в експеримент с неочаквано голямо значение.

Снимката за сайта показва по-късен графенов електрод, заснет от TavoRomann през 2014 г. Той е получен чрез друг метод — химично отлагане от газова фаза и отстраняване на медната основа. Това не е образецът от експеримента през 2004 г.

Снимка корица: Tavo Romann. „File:Graphene.jpg“. Оригинал в Wikimedia Commons. CC BY-SA 4.0. Промени: преоразмеряване и JPEG компресия. Условията за използване са описани в източника.