През юли 1996 г. Еберт Римкус, синът му Георг, приятелката му Корнелия Майер и нейният малък син Макс пътуват из западната част на Съединените щати. След посещение в Лас Вегас четиримата се отправят към Death Valley – Долината на смъртта, едно от най-горещите и негостоприемни места в Северна Америка.
На 23 юли те оставят последната сигурна следа за маршрута си. В дневника на отдалечен миньорски лагер е записано:
„Conny Egbert Georg Max. We are going through the pass.“
Вероятно става дума за Mengel Pass. Но вместо да продължи към прохода, наетият им зелен Plymouth Voyager завива към изолирания Anvil Spring Canyon – район, който трудно може да се нарече нормален туристически маршрут.
След това четиримата изчезват.
Те трябва да се върнат в Германия няколко дни по-късно, но не се появяват за полета си. Миниванът също не е върнат и в крайна сметка е обявен за издирване.
Колата насред нищото
На 21 октомври 1996 г., почти три месеца след изчезването, рейнджър забелязва от хеликоптер изоставен автомобил в отдалечена част на Anvil Spring Canyon.
Това е техният Plymouth.
Гумите са унищожени, а джантите са повредени. Следите показват, че автомобилът е бил каран още около две мили, след като гумите вече са се спукали. Вътре са останали различни вещи – палатка, спален чувал, играчки и друга екипировка. Но четиримата германци ги няма.
Започва мащабно издирване по въздух и земя. Стотици спасители и доброволци претърсват околността.
Почти нищо не е намерено.
Една от малкото следи е бутилка, открита на повече от километър от автомобила, на място, което изглежда използвано за почивка на сянка. На 26 октомври официалното търсене е прекратено.
Без тела, без свидетели и без ясно обяснение случаят постепенно се превръща в една от най-известните загадки на Death Valley.
Грешната посока?
В продължение на години се появяват всевъзможни версии – престъпление, доброволно изчезване, попадане във военната зона на China Lake или просто фатално изгубване в пустинята.
През 2009 г. обаче спасителят и опитен пустинен турист Том Махуд започва да изучава случая.
Той забелязва нещо важно.
Първоначалните издирвания са концентрирани основно в посоките, които спасителите смятат за логични. Но Махуд се пита какво би направило едно семейство от Европа, гледайки обикновена карта и опитвайки се отчаяно да намери помощ.
На юг се намира огромната военна зона Naval Air Weapons Station China Lake.
Махуд предполага, че германците може да са видели означението на картата и да са решили, че ако вървят натам, ще стигнат до ограда, пост или войници. Това би било разумно предположение за човек, свикнал с европейските мащаби.
В действителност военната територия обхваща огромна и почти ненаселена пустиня.
13 години по-късно
На 12 ноември 2009 г. Том Махуд и Лес Уокър тръгват именно в тази посока.
Те достигат отдалечено място на много километри от изоставения миниван.
Там откриват човешки кости.
Наблизо има лични вещи и документи на Корнелия Майер. Последвалите претърсвания разкриват останки на двама възрастни. ДНК анализът потвърждава поне останките на Еберт Римкус, а властите приемат, че другите принадлежат на Корнелия.
Те са изминали приблизително 13 километра през изключително труден терен от мястото, където автомобилът е останал блокиран.
Останките на децата никога не са официално идентифицирани. Откривани са малки кости и части от детски обувки, но публично потвърждение, че принадлежат на Георг и Макс, няма.
Най-вероятното обяснение
Няма доказателства четиримата да са станали жертва на престъпление.
Най-вероятната реконструкция е далеч по-проста и трагична.
Те поемат по неподходящ път с автомобил, който не е предназначен за подобен терен. Гумите се разрушават, колата остава блокирана, а семейството решава да търси помощ пеша.
През юли температурите в Death Valley редовно надхвърлят 43°C, а през годината на изчезването при издирването властите отбелязват температури около 46°C.
Без достатъчно вода, без сянка и с две деца подобен преход може много бързо да стане смъртоносен.
Така една загадка, която повече от десетилетие поражда теории за престъпления и тайни военни бази, вероятно се оказва резултат от няколко последователни грешни решения – неподходящ път, повреден автомобил и опит да се достигне помощ пеша през една от най-безмилостните пустини на света.

Коментари