През 1964 година посетителите на Световното изложение в Ню Йорк виждат два напълно различни погледа към бъдещето на Ford. Единият е сравнително малък спортен автомобил, наречен Mustang, който скоро ще се превърне в една от най-разпознаваемите американски коли. Другият е толкова огромен, че до него Mustang изглежда почти като играчка. Казва се Big Red и представлява представата на Ford за това как един ден може да изглежда товарният транспорт по новата американска междущатска магистрална система.

С двете си ремаркета композицията достига приблизително 96 фута, или 29 метра, а кабината е висока около 13 фута — почти 4 метра. Самият влекач тежи около девет тона, а проектната маса на цялата натоварена композиция е от порядъка на десетки тонове. Формата няма почти нищо общо с традиционните американски камиони от началото на 60-те. Огромното извито предно стъкло, плавните линии и високата кабина напомнят повече на локомотив или космически апарат. Проектът е разработван под ръководството на инженера Рой Лън, който по-късно ще бъде свързан и с автомобили като Ford GT40.

Но истинската особеност е скрита под кабината.

Ford не поставя там голям дизелов двигател. Big Red използва експерименталната газова турбина Ford 705. Тя развива около 600 конски сили и приблизително 1300 нютонметра въртящ момент, предавани към петстепенна автоматична трансмисия Allison. Вътрешните части на турбината могат да достигат над 75 000 оборота в минута. При това двигателят е сравнително компактен, работи много плавно и почти без характерните вибрации на големите дизели от онова време.

Идеята не възниква просто защото инженерите искат да сложат „реактивен двигател“ в камион. Ford вече разработва газови турбини в рамките на програми, свързани с американското правителство и потенциалното им приложение в танкове, кораби и друго тежко оборудване. Big Red се превръща в начин тази технология да бъде изпитана и едновременно представена пред обществото като възможна алтернатива на тежкия дизелов транспорт.

Газовата турбина има примамливи преимущества. В нея има много по-малко възвратно-постъпателно движение в сравнение с бутален двигател, работата е гладка, а различни течни горива потенциално могат да бъдат използвани. Тогавашните инженери виждат и възможност за по-дълги интервали между ремонтите. Ford дори твърди, че при движение с постоянна магистрална скорост разходът може да се доближи до този на дизелов камион. Публикуван технически анализ от 1968 г. отбелязва, че изпитанията на Big Red дават ценна информация именно за реалния потенциал на турбините в тежкотоварния транспорт.

Big Red е проектиран да поддържа около 70 мили в час — приблизително 113 км/ч — дори като тежка магистрална композиция. Ford изчислява и пробег от около 600 мили, приблизително 965 километра, при огромен запас от гориво. Това звучи впечатляващо, но резервоарите побират около 1060 литра. На практика едно от слабите места на подобна система е именно ефективността извън идеалния режим на работа.

Футуристичният двигател е само половината от замисъла. Ford приема, че подобни камиони ще прекарват дълги часове по междущатските магистрали с двама водачи. Затова кабината е проектирана почти като малък подвижен апартамент.


Подът е равен и позволява човек да се движи вътре. Има хладилник, уред за затопляне на храна, диспенсери за напитки и сгъваема тоалетна с устройство за унищожаване на отпадъците. Предвиден е и телевизор, разположен така, че да се гледа от втория член на екипажа, а не от шофьора. Кабината е окачена така, че да намалява вибрациите и умората при продължително шофиране. Някои от тези идеи — равен под, пневматично окачване, по-добра изолация на водача от шасито и резервирани спирачни системи — по-късно стават нормални елементи на модерните тежкотоварни машини.

След Световното изложение Ford изпраща Big Red на демонстрационни пътувания из Съединените щати. Огромната машина посещава градове като Бостън, Вашингтон, Далас, Чикаго, Денвър и Лос Анджелис. Това не е статичен макет — камионът действително се движи по обществени пътища и натрупва реални километри по време на изпитанията.

Размерите понякога създават доста практични проблеми. По време на една от демонстрационните обиколки екипът получава грешни указания и Big Red се озовава пред мост, който е прекалено нисък. Връщането назад с огромната композиция практически не е вариант. Екипажът изпуска въздуха от пневматичното окачване, сваля височината с около десет сантиметра и внимателно прекарва кабината под конструкцията. Според по-късния собственик поражението се свежда до малко ожулване по покрива.

Въпреки впечатляващите демонстрации газотурбинният камион не става бъдещето.


Основният проблем не е, че турбината не работи. Тя работи. Проблемът е дали може да работи по-евтино и по-практично от дизеловия двигател.

Газовите турбини са най-ефективни при постоянни високи натоварвания. Камионът обаче трябва да потегля, да спира, да чака, да се движи с различна скорост и често да работи при частично натоварване. В тези режими преимуществата намаляват, а разходът на гориво се превръща в сериозен недостатък. Към това се добавят високите температури, необходимостта от скъпи материали и сложността на технологията. Ford продължава да експериментира с турбинни двигатели и след Big Red, но в крайна сметка дизелът се оказва по-евтиното и практично решение за масовия транспорт.

Самият Big Red би могъл да завърши като повечето експериментални автомобили — разглобен и унищожен.

Но не го прави.

След приключването на програмата камионът попада при Holman-Moody, известния състезателен партньор на Ford. Години наред стои в склад в Северна Каролина. До края на 70-те вече е ненужен, заема огромно пространство и е обявен за продажба заедно с друго оборудване. След това следите му практически изчезват. Дори Ford няма ясна информация какво се е случило с прототипа.

В продължение на десетилетия автомобилните ентусиасти спорят дали Big Red е унищожен, разглобен или все още се крие в нечия частна колекция.

През 2021 г. журналистическо разследване на The Drive най-накрая намира отговора. Big Red е оцелял.

Анонимен частен колекционер го е купил от Holman-Moody в началото на 80-те години. Оригиналният двигател 705 вече не е в машината — той е бил повреден и вероятно върнат на Ford. Новият собственик обаче открива по-късната газова турбина Ford 707, технологията за която междувременно е продадена от Ford на друга компания. С помощта на хора, работили по оригиналния проект, Big Red е реставриран в продължение на около две години.

Не само външният вид е възстановен. Камионът отново става работеща газотурбинна машина.

Собственикът построява специален гараж за него и почти не го показва публично. Според информацията, предоставена през 2021 г., Big Red е запазен в много добро състояние, а последното му движение на собствен ход е било около 2000 година. Точното му местонахождение и самоличността на собственика остават поверителни.

Така една от най-странните части от историята на Big Red няма нищо общо с турбината. Почти 30-метров червен камион успява да бъде „изгубен“ за около четири десетилетия.

Ford Big Red никога не променя товарния транспорт по начина, по който създателите му си представят. Дизеловият двигател печели битката с газовата турбина, а идеята за огромни двойни композиции с луксозни кабини не се превръща в стандарт по американските магистрали.

Но много от въпросите, които Ford задава с този проект през 1964 година, звучат изненадващо съвременно: как да намалим умората на шофьора, как кабината да стане по-комфортна, как да използваме алтернативно задвижване и как един тежък камион да преминава огромни разстояния по-ефективно.

Big Red не е камионът на бъдещето. Той е представата от 1964 година за камиона на бъдещето — и точно затова повече от шест десетилетия по-късно все още изглежда толкова необикновено.