На сутринта на 30 януари 1925 г. Флойд Колинс влиза сам в Sand Cave – малка и почти неизследвана пещера край Кейв Сити, Кентъки. Той не е случаен любител. Колинс е сред най-опитните местни пещерняци и години по-рано е открил Crystal Cave, която семейството му превръща в туристическа атракция. Проблемът е, че тя се намира далеч от главния път и не привлича достатъчно посетители. Sand Cave е на много по-добро място и Колинс се надява вътре да открие проходи или зали, които също могат да се превърнат в туристически обект.

Това е времето на така наречените „Пещерни войни“ в Кентъки – ожесточена конкуренция между собственици на пещери, които се борят за туристите, пътуващи към Mammoth Cave. Табели се преместват, конкуренти си пречат взаимно, а понякога конфликтите стигат далеч отвъд нормалното съперничество. За Колинс нова пещера до натоварения път би могла да промени финансовото положение на семейството му.

Sand Cave обаче се оказва изключително тясна. На места Флойд трябва да пълзи по корем, с едната ръка изпъната пред себе си, за да бута керосиновия фенер. Навътре проходът започва да се разширява, но когато светлината му започва да отслабва, той решава да се върне.

Точно тогава се случва инцидентът.

Докато се промъква обратно през тесния проход, Колинс размествa камък с тегло около 27 паунда – малко над 12 килограма. Камъкът пада и заклещва глезена му. Положението на тялото му е толкова неудобно, а пространството толкова ограничено, че той не може нито да повдигне скалата, нито да се обърне. При опитите си да се освободи около него се свличат още отломки. Флойд остава прикован приблизително 18 метра под повърхността.


Никой не знае веднага какво се е случило. Едва на следващия ден близките му забелязват, че не се е прибрал. Пред входа на Sand Cave откриват палтото му и започват да го търсят. Тесните проходи плашат много от доброволците, но 17-годишният Джуел Естес успява да пропълзи достатъчно навътре, за да чуе Колинс и да потвърди, че е жив.

Започва спасителна операция, за която през 1925 г. почти няма готови правила.

Първоначално роднини и доброволци се опитват да изкопаят камъка около крака му. Правят опити да издърпат Колинс с въжета и ремъци, но това причинява огромна болка и не успява да го освободи. В пещерата са прекарани електрически кабели и крушки, за да му осигурят поне малко светлина и топлина.

На 2 февруари пристига младият репортер на Louisville Courier-Journal Уилям Бърк Милър, известен като „Skeets“ Miller заради дребния си ръст. Вместо просто да разговаря със спасителите, той сам влиза в пещерата.

Милър успява да стигне до Флойд.

Пространството е толкова тясно, че репортерът трябва да се промъква през проходите почти прилепнал към земята. Той разговаря с Колинс, описва състоянието му и впоследствие участва и в опитите за освобождаването му. Неговите репортажи превръщат случващото се в история, следена в цялата страна. През следващата година Милър получава „Пулицър“ за репортажите си за случая.

До 3 февруари Флойд Колинс вече е водеща новина в Съединените щати. Репортери започват да пристигат от различни щати, а радиото позволява на милиони хора да следят развитието почти в реално време – нещо все още сравнително ново за епохата.

Междувременно положението под земята се влошава.

Дъждовете и движението на хората около пещерата правят нестабилните проходи още по-опасни. След нови срутвания директният достъп до Колинс става почти невъзможен. Спасителите вече не могат редовно да стигат до него с храна и вода.

Тогава инженерите вземат решение за много по-мащабна операция – да изкопаят вертикална шахта от повърхността, а след това хоризонтален тунел до мястото, където лежи Флойд.

На 5 февруари започва копаенето. Шахтата е приблизително 1,8 на 1,8 метра, но условията са ужасни. Работниците попадат на кал, камъни и нестабилни пластове. Използването на експлозиви и тежки ударни инструменти е ограничено от страх, че вибрациите могат да срутят пещерата върху Колинс. В определени моменти в шахтата могат да работят само по няколко души.

Докато под земята се води борба с времето, на повърхността се случва нещо трудно за представяне.

Районът се превръща почти в панаир.

На 8 февруари, наречен впоследствие „Carnival Sunday“, около Sand Cave се събират приблизително 10 000 души. Идват хиляди автомобили, продават се храна и напитки, появяват се търговци и любопитни зрители. Националната гвардия поставя огради и контролира тълпата. Има журналисти от всички американски щати, както и чуждестранни кореспонденти.

Появяват се и слухове.

Едни твърдят, че всичко е рекламен трик за семейната Crystal Cave. Други предполагат, че Колинс вече е мъртъв или че никога не е бил заклещен. Напрежението става толкова голямо, че властите започват официално разследване, за да установят дали спасителната операция е била умишлено саботирана или историята е измама.

През цялото това време спасителите продължават да копаят.

На 12 февруари шахтата достига около 15 метра. Времето застудява, започва сняг, а стените трябва постоянно да бъдат укрепвани, за да не се срутят върху работниците.

На 14 февруари дълбочината вече е около 55 фута – близо 17 метра. Оттам екипът започва да прокопава хоризонтално към мястото на Колинс. В шахтата има вода, стените се свличат, но разстоянието постепенно намалява.

На 16 февруари в 13:30 часа, след повече от две седмици работа, спасителите най-накрая пробиват до прохода.

Но вече е късно.

Флойд Колинс е мъртъв.

Според Националната паркова служба вероятно е починал около 13 февруари, няколко дни преди спасителите да достигнат до него. Причините са свързани с излагане на студ, изтощение и липса на храна и вода.

Дори тогава тялото му не може веднага да бъде извадено. Кракът остава заклещен, а спасителната шахта започва опасно да се срутва. За да не бъдат загубени още човешки животи, операцията е прекратена и Sand Cave е затворена с Колинс вътре. Тялото му е извадено едва месеци по-късно и в крайна сметка е погребано в района на Mammoth Cave, където се намира и днес.

Историята на Флойд Колинс има последици далеч отвъд самата трагедия. Огромното медийно внимание насочва погледите към пещерния район на Кентъки и към хаотичната конкуренция между неговите туристически обекти. Случаят подпомага вече съществуващото движение за защита на района, а през следващите години започва процесът, довел до създаването на Mammoth Cave National Park.

Сто години по-късно историята продължава да се помни не само заради трагичния край. За повече от две седмици съдбата на човек, неподвижен в тясна пукнатина под земята, показва колко бързо новите медии на XX век могат да превърнат една местна спасителна операция в събитие, което цяла държава следи ден след ден.