За всички който се чудят какво е Гастрология:
Гастрологията исторически е била по-общ термин, фокусиран основно върху стомаха (от гръцки: gaster – стомах, logos – наука), или най-малкото върху горната част на храносмилателния тракт.
Гастроентерологията е съвременната, официално призната и използвана медицинска специалност. Тя е много по-обхватна и изучава целия храносмилателен тракт (стомах, черва, хранопровод) плюс всички свързани с него органи (черен дроб, жлъчен мехур, панкреас)
През 19-и век лекарите не знаели почти нищо за процеса на храносмилане. Докато едно нещастно стечение на обстоятелствата не им осигурява уникална възможност: жив, ходещ лабораторен обект с прозорец към собствения му стомах.
Това е историята на френско-канадския трапер Алексис Сейнт Мартин и д-р Уилям Бомонт, които заедно, макар и неволно, основават съвременната гастрофизиология.
На 6 юни 1822 г., в търговски пост във Форт Маккинък, Мичиган (САЩ), 20-годишният Алексис Сейнт Мартин е прострелян случайно от упор с мускет. Раната е ужасяваща: куршумът раздробява ребрата му, пробива белия дроб и стомаха му.
Армейският хирург д-р Уилям Бомонт спасява живота му, но раната на корема така и не зараства напълно. Остава перманентна фистула (отвор) с диаметър около 2.5 см, водеща директно към стомаха на Алексис. Отворът бил покрит с кожен клапан.
Д-р Бомонт осъзнава, че в ръцете си държи невероятна научна възможност. Той наема Сейнт Мартин като домашен помощник и в замяна започва да се грижи за него и да го лекува.
През следващите осем години (от 1825 до 1833 г.) Бомонт провежда революционни експерименти:
Наблюдение: Той отстранява кожения клапан и директно наблюдава вътрешността на стомаха.
Тестване на храна: Връзва храна (като парчета месо, хляб или зеленчуци) на конец и я вкарва директно в стомаха през фистулата. Периодично изваждал храната, за да проследи колко бързо се разгражда.
Откритието: Бомонт доказва, че храносмилането не е просто "механично смилане", а преди всичко химичен процес, управляван от стомашните сокове.
Експериментите на Бомонт – въпреки че днес биха били счетени за неетични – стават основата на книгата му "Експерименти и наблюдения върху стомашния сок и физиологията на храносмилането" (1833 г.), която го утвърждава като "Бащата на гастрофизиологията".
Що се отнася до Алексис Сейнт Мартин, той многократно се е опитвал да избяга от Бомонт и се е върнал към живота си на трапер. Въпреки своята уникална дупка в корема, той живее сравнително нормален живот, жени се, има деца и надживява д-р Бомонт с цели 20 години.