През март 1975 година един почти неизвестен американски музикант се качва в своя Volkswagen Beetle и напуска Лос Анджелис.

Името му е Джим Съливан.

Той не е голяма звезда. Няма хитове, които да въртят радиостанциите. Няма препълнени зали. Но около него има онзи странен ореол на човек, който сякаш винаги е бил на една крачка от успеха. Свири по клубове в Калифорния, движи се около актьори и музиканти, появява се дори в Easy Rider, макар и в малка, некредитирана роля. AllMusic го описва като певец, автор на песни и китарист от западното крайбрежие, който издава два албума — през 1969 и 1972 г. — но така и не получава вниманието, което талантът му вероятно е заслужавал.

Първият му албум се казва U.F.O.

И точно това прави историята му толкова зловеща.

Защото U.F.O., издаден през 1969 г., е странен, кинематографичен, почти пророчески албум. В него има пустинни пътища, самотни хора, небесни знаци, усещане за бягство и образи, които по-късно ще звучат така, сякаш Съливан е написал саундтрака към собственото си изчезване. Light in the Attic, лейбълът, който години по-късно преиздава албума, го описва като изключително рядък психеделичен фолк-рок запис от 1969 г., в който участват музиканти от легендарния Wrecking Crew.

Но през 1975 г. Джим вече не е човек на прага на пробив. Кариерата му буксува. Бракът му е под напрежение. Лос Анджелис не му е дал онова, което е търсил. Затова решава да опита отново — този път в Нашвил, градът на кънтри музиката, студийните музиканти и вторите шансове.

Планът изглежда прост.

Да стигне до Нашвил.
Да намери работа.
Да започне отначало.

Само че по пътя се случва нещо, което никой не успява да обясни.

След дълго шофиране Съливан е спрян от полиция край Санта Роса, Ню Мексико, заради подозрение, че кара неуверено. Според описанието на Light in the Attic той е проверен, установено е, че е трезвен, и му е казано да отиде в местния La Mesa Motel, за да си почине. Той се регистрира там, но по-късно става ясно, че леглото в стаята му вероятно не е било използвано.

След това следите стават още по-странни.

Колата му е забелязана в район на ранчо извън Санта Роса. По-късно Volkswagen-ът е намерен изоставен на около 26 мили от града. Вътре са вещите му — китарата, портфейлът, дрехите и копия от албумите му. Route 66 News отбелязва, че на предната седалка са останали документите му, любимата му 12-струнна китара Guild и кутия с негови плочи.

А Джим го няма.

Няма бележка.
Няма последно обаждане, което да обяснява всичко.
Няма тяло.
Няма ясен мотив.
Няма край.

Само кола, оставена в пустинен район, и лични вещи, които човек като него едва ли би изоставил доброволно. За музикант китарата не е просто предмет. Тя е глас, спомен, оръжие срещу тишината. Затова фактът, че я оставя, звучи почти като предупреждение.

Започват търсения. Семейството му пътува до Ню Мексико. Местните власти проверяват района. По-късно е намерено тяло, което на пръв поглед може да прилича на Съливан, но то не е неговото. Следите изстиват. Ню Мексико поглъща историята, както пустинята поглъща стъпки след вятър. Route 66 News посочва, че останки, намерени по-късно край Санта Роса, са били проверени, но не са принадлежали на него.

И тогава легендите започват.

Някои смятат, че Джим се е изгубил в пустинята — объркан, изтощен или в някакво психическо състояние, от което не е успял да се върне. Други предполагат престъпление: конфликт с местни хора, лоша среща, грешен човек на грешното място. Трети стигат до най-странната версия — че музикантът, написал албум, наречен U.F.O., е бил отвлечен от извънземни. Самият Light in the Attic изброява тези теории — изгубване в пустинята, престъпление и дори извънземно отвличане — но подчертава, че мистерията така и не е решена.

Разбира се, извънземната версия е легенда, не доказателство.

Но причината да оцелява не е само заглавието на албума. Причината е усещането, че в песните на Съливан има нещо странно предварително написано. Сякаш човекът, който пее за пътища, изчезване и небесни сили, по-късно сам влиза в такава история. Това не доказва нищо. Но прави случая почти невъзможен за забравяне.

Години по-късно U.F.O. получава втори живот. Албумът, който почти никой не забелязва навремето, започва да се превръща в култов запис. Light in the Attic предприема дълго търсене — не само за да преиздаде музиката, но и за да разбере какво се е случило с човека зад нея. Албумът е върнат към живот. Мистерията — не.

И може би точно това е най-тъжното в историята на Джим Съливан.

Музиката му оцелява.
Гласът му оцелява.
Името му оцелява.

Но човекът изчезва.

Не в море от фенове. Не в светлините на сцената. Не в легендарен последен концерт. А някъде край път в Ню Мексико, между мотел, ранчо, празна кола и пустиня, която отказва да върне отговор.

Дали е бил убит?
Дали се е изгубил?
Дали е решил да изчезне?
Или съдбата просто е написала най-странния финал за човек, който вече е пял за невъзможното?

Истината е, че не знаем.

Но има нещо почти кинематографично в тази картина: един музикант тръгва към нов живот, носи със себе си китара, плочи и надежда… а накрая остава само колата му, намерена под безкрайното небе на Ню Мексико.

И един албум със заглавие, което продължава да звучи като последна следа:

U.F.O.