На един обрасъл с тропическа гора хълм в Централна Ява се намира сграда, която от въздуха прилича на гигантска птица. Има дълго бетонно тяло, разперена опашка, червен клюн и нещо като корона върху главата. Местните жители я наричат Gereja Ayam — „Църквата-пиле“. Името е толкова запомнящо се, че постепенно измества официалното название Букит Рема. Само че според създателя ѝ тя не изобразява пиле и никога не е била замисляна като обикновена християнска църква.

Сградата се намира в района на Магеланг, недалеч от Боробудур — най-известния будистки храмов комплекс в Индонезия. Тя е построена върху горист хълм от планинската верига Менорех, откъдето се откриват гледки към околните долини и вулканите Мерапи, Мербабу и Сумбинг. От върха на бетонната „корона“ при ясно време може да се види и районът около Боробудур.

Историята започва с Даниел Аламшях, служител от Джакарта и християнин по вероизповедание. По неговия собствен разказ през 1988 година, докато се молел през нощта, получил видение за молитвен дом, разположен върху хълм. Той трябвало да бъде предназначен не само за християни, а за хора от „всички народи“ и религии. Това е личното свидетелство на Аламшях и естествено не може да бъде потвърдено независимо, но именно то стои в основата на проекта.

По-късно Аламшях посещава района край село Гомбонг и разпознава местността като хълма от своето видение. Строителството започва през 1992 година. Тъй като продължава да работи в Джакарта, той пътува до обекта през почивните дни, следи работата и се връща за началото на следващата работна седмица. Проектът се развива бавно и разчита на ограничени средства и местни работници.

Предвидената форма е на гълъб — традиционен символ на мир и духовност. Корпусът на птицата служи като основна зала, главата се издига над хълма, а короната постепенно се превръща в наблюдателна площадка. Полученият силует обаче напомня повече на кокошка или петел. Червеният клюн и короната засилват приликата и местното прозвище се оказва далеч по-устойчиво от обясненията на автора.

И определението „църква“ не е напълно точно. Букит Рема е замислена като молитвен дом, отворен за представители на различни религии. Под сградата са изградени малки помещения за лична молитва и медитация. Проектът включва и социална дейност, свързана с хора със зависимости, младежи в затруднение и лица, нуждаещи се от рехабилитация. Днес комплексът продължава да се представя като междурелигиозен молитвен център и поддържа програми за рехабилитация и подпомагане на местната общност.

Строителството продължава през 90-те години, но средствата постепенно свършват. Около 2000 година работата е прекратена, преди сградата да бъде напълно завършена. Част от етажите и подземните помещения остават недовършени, бетонът започва да се руши, стените се покриват с графити, а растителността постепенно превзема района. Така се ражда популярният образ на „изоставената църква в индонезийската джунгла“.

Това описание е вярно само за определен период. Букит Рема действително стои недовършена и занемарена, но не е напълно забравена. В средата на 2010-те години снимки на гигантската птица започват да се разпространяват в интернет. Допълнителна популярност носи индонезийският филм „Ada Apa dengan Cinta? 2“, в който мястото се използва като снимачна площадка. Посетителите се увеличават, започват ремонти, стените са украсени с рисунки, а в комплекса се появяват кафене, изложбени пространства и туристическа инфраструктура.

Днес Букит Рема не е изоставена руина. Тя работи като туристическа и религиозна забележителност, в която посетителите могат да разгледат молитвените помещения, да преминат през вътрешните етажи и да се изкачат до короната върху главата на птицата. Част от приходите се използват за поддръжка на комплекса и за социалните дейности около него. Самата конструкция обаче все още се определя като недовършена — официалният сайт посочва, че строителството е достигнало приблизително 70 процента от първоначалния замисъл.

Около сградата неизбежно се появяват легенди. В интернет тя е наричана тайна секта, изоставен християнски храм, апокалиптичен бункер и дори място за странни ритуали. Няма надеждни доказателства за подобни твърдения. Необичайният силует, подземните стаи и годините на разруха са напълно достатъчни, за да породят подобни истории, но документираната история сочи към много по-прозаично обяснение — амбициозен религиозен проект, останал без финансиране.

Букит Рема е интересна именно заради разликата между намерението и резултата. Даниел Аламшях искал да създаде гълъб на мира и молитвен дом за всички хора. Работниците построили птица, която светът разпознал като гигантско пиле. Финансовият провал я превърнал в руина, а социалните мрежи — в туристическа икона. Така една недовършена сграда се оказва по-известна от много напълно завършени храмове.