Аогашима е малък вулканичен остров в Тихия океан, разположен на около 358 километра южно от центъра на Токио. Географски той принадлежи към архипелага Идзу, но административно е част от Токийската метрополия. Така малкото селище с малко над 160 жители се управлява от същата префектура като един от най-големите градове в света, макар да е отделено от него с часове пътуване по въздух и море.

Островът е дълъг приблизително 3,5 километра и широк около 2,5 километра. Това, което се вижда над водата, е само върхът на много по-голяма вулканична структура, издигаща се на около 1100 метра от морското дъно. Почти отвсякъде бреговете са оградени от стръмни скали, а най-високата точка Оотонбу достига 423 метра над морското равнище.

Най-разпознаваемата особеност на Аогашима е двойната калдерна структура. В южната част на острова се намира калдерата Икеносава, широка приблизително 1,5–1,7 километра. В нея се издига по-малкият вулканичен конус Маруяма, образуван по време на последния период на изригвания между 1780 и 1785 година. От въздуха той създава прочутия образ на „вулкан във вулкана“.

Често се твърди, че цялото село е построено в кратера. Това не е напълно точно. Основната жилищна зона е съсредоточена върху сравнително полегатите възвишения в северната част на острова, извън вътрешната калдера. В Икеносава има пътища, обработваеми площи, технически съоръжения и места, където се използва геотермална топлина, но не и главният жилищен център.

Вулканичната история на Аогашима обяснява защо хората са избрали по-високите северни части. През лятото на 1780 година на острова започват поредица от земетресения, а водата в езерата на Икеносава се нагорещява и повишава нивото си. През май 1781 година е регистрирано малко пепелно изригване, което показва, че магмата вече се намира близо до повърхността.

На 10 април 1783 година след ново земетресение в Икеносава се отваря вулканичен отвор. Камъни, лапили, сгурия и пепел започват да падат върху острова. Според запазените документи всички 63 къщи са унищожени от изхвърления материал и последвалите пожари. Големите и малките езера в калдерата са затрупани, а в центъра ѝ започва да се оформя конусът, който днес се нарича Маруяма.

Изригванията продължават с прекъсвания до 1785 година. Когато активността отново се засилва, оцелелите жители са евакуирани на съседния остров Хачиджоджима. Аогашима остава необитаем в продължение на десетилетия. Постоянното заселване е възстановено едва през 1835 година, когато част от потомците на евакуираните се връщат и отново изграждат общността.

Оттогава не е имало ново голямо изригване, но това не означава, че вулканът е угаснал. Японската метеорологична агенция определя Аогашима като активен и постоянно наблюдаван вулкан. В района на Маруяма, по стените на калдерата и в северната част на острова все още има високотемпературни парни отвори.

Местните наричат излизащата от земята пара хингя — дума, произлизаща от израз, свързан с „края на огъня“. Преди електрификацията тя е използвана за отопление и приготвяне на храна. И днес в Икеносава има места, където картофи, яйца, месо и зеленчуци могат да бъдат сготвени единствено с вулканичната пара. Геотермалната топлина се използва и при производството на местната сол, получавана от морска вода.

Достъпът до острова остава една от най-големите трудности. Няма директен самолет или кораб от Токио. Първо трябва да се достигне Хачиджоджима, откъдето към Аогашима се пътува с кораб или хеликоптер. Морският преход отнема около три часа и половина, но курсовете често се отменят заради вълнението и трудните условия около пристанището. Хеликоптерът лети около 20 минути, но разполага само с девет места и се използва и за нуждите на местните жители и при спешни случаи.

Изолацията влияе върху почти всеки аспект от живота. На острова няма големи хотели или туристически комплекси, а посетителите разчитат на малък брой семейни места за настаняване. Доставките, медицинската помощ и пътуванията зависят от времето. Когато корабът и хеликоптерът не могат да се движат, Аогашима временно остава напълно отделена от останалата част на Япония.

Въпреки популярните определения Аогашима не е „тайно село в кратера“, нито място, чиито жители всекидневно очакват изригване. Това е малка общност, изградила инфраструктура върху сложен и все още активен вулканичен терен. Миналото напомня за реалната опасност, но същата геология осигурява плодородна земя, пара за готвене, производство на сол и пейзаж, който няма близък аналог сред останалите населени японски острови.